Виктор Лустиг (4 януари 1890 - 11 март, 1947 г.) е смятан за един от най-талантливите мошеници, живели някога на света. Целият му живот минава в изобретяване на измами, с чието изпълнение се справя брилянтно. Той говорел свободно 5 езика, бил нагъл, но чаровен, и се подвизавал под 45 различни имена в Европа и Америка. Само в САЩ бил арестуван 50 пъти, като в повечето случаи се измъквал поради липса на доказателства.

Чех по националност, Лустиг е роден в Бохемия, Австро-Унгарската империя, но кръстосва света в търсене на приключения и глупаци.

Най-грандиозната афера на Лустиг е продажбата на Айфеловата кула за срап. През май 1925 г. той пристига в Париж. Първата световна война е минала, Париж е процъфтяващата столица на света и рай за мошениците. В един пролетен ден, Лустиг прочита във вестника , че градските власти изпитват сериозни затруднения да поддържат Айфеловата кула, която има нужда от скъпоструващ основен ремонт.

Той веднага си изготвя фалшиви документи на зам.-министър на пощите и далекосъобщенията, след което изпраща официални покани на 6 търговци на скрап за обсъждането на примамлива сделка.

Измамникът посрещнал бизнесмените в скъп хотел, където им споделя, че заради скандално високите разходи по Айфеловата кула, правителството решило да я разглоби и да я продаде на закрит търг. Те били избрани заради добрата си репутация и дискретност, като така ще бъде избегнато общественото недоволство на някои привърженици на кулата.

Лустиг води бизнесмените на оглед на кулата с наета лимузина. По-късно споделя, че това му било необходимо, за да определи кой от шестимата е най-неуверен, не се чувства в големия бизнес. Спира се на Андре Поасон. Преговорите започват, Поасон е подозрителен: Защо всичко е толкова тайно, след като вече решено?

Лустиг решава и му разкрива истината: той има някои лични разходи, които заплатата му на министър не му позволява да покрива и се надява спечелилият търга да прояви известна благодарност. Това успокоява търговеца- той не за първи път си има работа с корумпиран чиновник. Така Лустиг се оказва не само с парите от продажбата, но и с тлъст подкуп. Събира парите в куфар и бяга във Виена. За да запази достойнството и репутацията си, измаменият Поасон не го издава.

След като вижда, че нищо не се случва, Лустиг се опитва да повтори схемата още веднъж. Този път неуспешно.

По-късно Лустиг успял да измами и Ал Капоне, като убедил да инвестира 40 000 долара в сделка на стоковата борса. Сложил парите в личен банков сейф за 2 месеца, след това върнал сумата, заявявайки, че сделката е пропаднала. Впечатлен от честността му, Капоне го възнаградил с 5 000 долара. Точно толкова искал Лустиг.

През декември 1935 Лустиг е арестуван за последен път и изправен пред американския съд.

Осъден е и излежава наказанието си в Алкатрас, но през 1947 г. се разболява от пневмония и умира в Затворническата болница в Спрингфилд, Мисури.

След него обаче остават няколко инструкции, които той смята за 10-те Божи заповеди на измамника:

1. Бъди търпелив слушател.

2.Никога не изглеждай отегчен.

3.Остави другия да разкрие политическите си възгледи, а след това се съгласи с него.

4. Остави другия да разкрие религиозните си възгледи, а след това имай същите.

5.Намекни за секс в разговора, но не продължавай, освен ако другия не показва силен интерес.

6.Никога не обсъждай болести, освен ако другият не покаже някаква особена загриженост.

7. Никога не си завирай носа в личните обстоятелства . (ще ви кажат всичко в крайна сметка).

8. Никога не се хвали - просто позволете значението ви да е тихо очевидно.

9. Никога не бъди небрежен във външния си вид.

10. Никога да не се напивай.