1920 г. – 1929 г.

Днес за американците е невъзможно да говорят за капиталовия пазар без да споменат индекса Dow Jones. Това би било, като да се говори за времето, без да се споменава температурата. Не винаги обаче е било така.

През първите 25 години от съществуването си индексът почти не присъства в заглавията на финансовите медии.

В края на 19-ти и началото на 20-и век инвеститорите са фокусирали вниманието си над отделните акции и не са се интересували от обобщения за пазара, като цяло. Ако изобщо са гледали средни стойности, то те са били предимно на жп компании, които са били тогавашните сини чипове, а не на индустриални фирми, чиито акции са се считали за много спекулативни.

Много инвеститори за пръв път се запознават с индекса през 20-те години. Това е периодът, в който много обикновени граждани започват да купуват акции. Ентусиазмът им изстрелва индекса от ниво от около 100 пункта през 1924 г. до почти 400 пункта през 1929 г.

Повече от 20 години след като за пръв път удря 100 пункта в началото на 1906 г., през 1927 г. Dow Jones преминава нивото от 200 пункта. В продължение на около две десетилетия средният годишен ръст на индекса се задържа на едва 3.2%. Това се дължи на негативните последици на Първата световна война и епидемии от болести.

По-късно обаче, в шест последователни години между 1924 г. и 1929 г., индексът постига рекордни стойности. Това се дължи до голяма степен на умелата политика на президента Кулидж, който поощрява развитието на бизнеса.

Когато идва сривът от 1929 г., за пръв път се осъзнава истинската важност на индекса. Инвеститорите са имали нужда от мерило, за да изчислят загубите си и тогава за пръв път стойностите на DIJA влизат във вестникарските заглавия в САЩ.

На 28 октомври 1929 г. Wall Street Journal излиза със заглавие “Индустриалните компании губят 38.33 пункта”. На следващия ден загубата е от 30.57 пункта. Тези два срива (от съответно 12.82% и 11.73%) са вторият и третият най-голям спад в историята на индекса, след загубата от 22.61% от „черния понеделник“ 1987 г. За шест дни DIJA губи повече от 96 пункта, или 30%.

Към средата на 20-те години се появяват и други индекси – например, през 1926 г. започва изчислението на предшественика на днешния Standard & Poor's, в който са включени 200 емисии.

Успешната 1928 г.

Почти 22 години са необходими на DIJA, за да се покачи от 100 до 200 пункта. Но за следващите 100 пункта му е необходима малко повече от една година.

В последния работен ден на 1928 г. индексът удря 300 пункта. За годината покачването му е 48%, което я прави третата най-успешна година в историята (след 1915 г. и 1933 г.).

Няколко седмици преди да достигне 300 пункта, редакторите на Wall Street Journal, които решават как се изчислява индексът, правят съществени промени, като увеличават броя на емисиите от 20 на 30 (колкото са и днес).

Инвеститорите се обръщат към компаниите от автомобилната индустрия. Към индекса са добавени Chrysler Corp. и Nash Motors, а също и Bethlehem Steel Corp., която произвежда метал, използван в автоиндустрията. Сред другите нови компоненти са Postum, производител на популярна тогава напитка, и Radio Corp. of America.

DIJA продължава възхода си през 1929 г., като стига до 381.17 пункта през септември, малко преди големия срив и последвалите години на депресия.

На индекса ще е необходим четвърт век (до 1954 г.), за да прехвърли 300-те пункта отново.

Dow Jones от 1896 г. до днес (част 1)