Има правило, което гласи, че във всяка компания 20 на сто от работата се върши от 80% от служителите, а 20% от служителите вършат останалите 80 на сто от работата. Дали е така и как науката ни обяснява съществуването на лоши служители:

Мозъците ни не са предназначени за многозадачна работа

Опитайте се да преброите колко отворени прозорци има на работния плот на компютъра ви - поща, няколко офис документа, Skype, Facebook, малко пасианси ... Може да се окаже, че от време на време все пак трябва да се отговори на телефона.

Учените от Стандфордския университет твърдят, че за повечето от нас мултитаскингът е неизпълним физически. Обемът на работа, разбит на по-малки, но много различни сегменти, прави по-трудно да се концентрирате върху всяка задача.

Присъдата на учените е, че колкото повече различни неща вършим, толкова по-зле се справяме.

Ние не сме в състояние да оценим степента си на компетентност

Кой по-добре от вас знае всички тайни, слабости, таланти и недостатъци, които имате? Прекарвате време със себе си всеки ден, непрекъснато! И ако шефът ви обвинява в непрофесионалност, първата реакция е да се зачудите защо има толкова грешна представа за вас.

Но ... науката казва друго. По време на интервю хората бяха помолени да оценят своите компетенции в сравнение с връстниците си и се получиха неочаквани резултати: почти никой не си признава, че е по-малко компетентен дори за най-малкото нещо.

Изследване сред учители показва, че 94 процента от тях оценяват работата си като "над средното ниво." Друго проучване установи, че 70 процента от учениците се оценяват "над средното ниво". Но не всеки може да бъде над средното - тогава "средно" ще престане да бъде средно.

Тази тенденция, която съществува във всички професионални области, е причинена от така наречения синдром на "илюзорно превъзходство" или "Дънинг-Крюгер ефект." Той се състои в това, че "хората с ниска квалификация, правят погрешни заключения и вземат лоши решения, но не са в състояние да осъзнаят своите грешки заради ниската им степен на образование."

Това означава, че човек не може да оцени собствената си некомпетентност адекватно. И той живее щастливо с неразрушима вяра в своя професионализъм "над средното ниво."