На фона на рекордните нива на голяма част от световните индекси след повишението им от последните няколко години, инвеститорите все по-често започват да си задават въпроса: "как да се защитим срещу загуби от евентуални корекции или дори силно понижение".

Рекордните цени на петрола и останалите енергийни ресурси и суровини на стоковите пазари, повишаващият се инфлационен натиск, забавянето на световноикономическия ръст - са все въпроси, тормозещи инвеститорите.

Не е чудно, че все по-малко са анализаторите, присъствали на пазарния крах през 1987 година в САЩ, които и до днес са активни в тази сфера. Една от чертите обаче, отличаващи пазара тогава и този днес, са че към днешна дата инвеститорите са значително по-предпазливи, в сравнение с преди 20 години.

Днес участниците на пазара са значително по-склонни да се се "застраховат" срещу евентуални кризи, поучавайки се от историята.

В същото време с развитието на пазара за последните 20 години са се появили и значително повече възможности за предпазване от риск, които са станали вече изгоден бизнес за големи финансови институции.

На пазара съществуват и значително по-големи възможности за поемане на големи поръчки, купува и продава, до голяма степен предопределена и от глобализацията.

Портфолио-мениджърите използват широк набор от средства за хеджиране, като освен опции, все повече навлизат и така наречените обратни индексни фондове, които имат склонността да се движат в противоположна на индексите посока.

Обратните индексни фондове по същество не скъсяват индексите, а вместо това използват деривати като индексни фючърси, което спестява значителни разходи на фондовете по "хеджирането".

Естествено използването на такива деривати трябва да се използва разумна, предупреждават специалистите, като "неразумното" такова през 1987 година доведе до засилване на натиска на фондовите пазари.

Използването на "ливъридж" в неразумна степен е друга причина, която може да доведе до големи за инвеститорите загуби, както и да има "ефекта на снежна топка". Подобно въздействие е имал неразумно големият използван такъв при финансовите крахове от 1929 и 1987 година.

Анализаторите препоръчват на инвеститорите да не използват заемни средства повече от 20% от притежаваните от тях активи. Подобни ограничения са въведени в редица инвестиционни фондове в САЩ.

За инвеститор, закупил позиции на стойност 200 000 долара например, и притежаващ 100 000 долара, отнема позициите му да се понижат с 50% за да загуби всичко, докато за такъв, заел едва 20% повече, те трябва да се понижат с 80%.

Много от инвеститорите предпочитат да се хиджират и в случай че очакват акциите на дадена компания да се представят по-зле при определени пазарни условия.