Сред най-често задаваните въпроси на експертите от Elliott Wave International (EWI) е следният - Робърт Пректър прогнозира дефлацията. Но няма ли правителството контрол? Икономиката се подобрява, защо тогава то не може да прекъсне изцяло дефлацията?

Не е изненада, че подобен въпрос е толкова популярен. Непрекъснато се появяват добре написани статии от квалифицирани експерти, в които се аргументира тезата, че ФЕД вече „спря кървенето" и „съхрани бъдещето", пише Вадим Похлебкин от EWI.

Преди всичко обаче, в периода от октомври 2007 г. до март 2009 г. DJIA загуби 58% от стойността си, от върха до дъното. Ако Вашата къща е изгоряла на 58%, то дали същите тези експерти ще твърдят, че противопожарният екип е „съхранил бъдещето"?

Според нас, по-важното в случая е, че всеки, който заявява, че ФЕД има контрол над ситуацията пропуска един ключов момент - общественото настроение.

Конвенционалните икономисти гледат на дефлацията като на причина и следствие - акциите се обезценяват, инвеститорите и потребителите губят доверие и така нататък по веригата. След като сега ФЕД „възвърна доверието", то това означава, че процесът е обърнат. От EWI обаче остават скептични.

Робърт Пректър, основател на института и негов президент, отделя внимание в книгата „Победи финнсовата криза", предвиждаща дефлацията много преди тя да стане новина, за да обясни първостепенната роля на социалното настроение. По-надолу следват няколко цитата от глава 13, „Може ли ФЕД да спре дефлацията?".

За разлика от допусканията на конвенционалния макроикономически модел, хората не са машини. Те са емоционални същества. Хората изпадат в депресия, изпитват страх, действат предпазливо и с гняв в периоди на депресия. Това по същество се случва с хората. Промяната в психическото състояние на населението от желанието за развитие към стремежа за съхранение е ключово за осъзнаването защо машинациите на централната банка не могат да парират дефлацията.

Когато имаме бурно развитие хората са настъпателни. Те често действат импулсивно, дори и неоснователно. Ето защо потребителите, корпорациите и правителствата могат да си позволят да затънат в дългове, за които по-късно ще съжаляват. Това е така, защото кредиторите могат да бъдат спокойни при заемането на средства на слабите кредитополучатели, за което по-късно ще съжаляват. Това обяснява и защо акциите могат да достигнат неподозирани стойности.

При обратния случай, когато страхът кара хората да се отбраняват, те отново действат импулсивно, дори и неоснователно. Когато служителите от финансовата институция се изплашат, те започват да изискват средствата обратно, забавят или спират да отпускат заеми, без значение колко надежден всъщност може да бъде техният клиент. Вместо да видят възможности, те съзират само опасност. Иронично, но истинската опасност е следствие на необмислени, импулсивни решения, взети по време на предшестващия положителен тренд...

Корпорациите намаляват заемния капитал за разрастване на бизнеса и придобивания, като се страхуват повече от претоварване, отколкото да се доверят на възможността. Потребителите заемат отбранителни позиции, за да се съхранят, а опцията за задлъжняване, инвестиции и харчене остава на заден план.

Каквото и да предприеме ФЕД в подобна атмосфера то ще бъде гледано с недоверие и страх. В такова психическо състояние, хората ще интерпретират действията на ФЕД различно, ако бяха изпълнени с доверие и надежда.

Ако хората и корпорациите не искат да вземат заеми или са неспособни да финансират дълга си, ако банките и инвеститорите не желаят да развържат кесията си, централните банки не могат да ги принудят да действат по друг начин. В период на дефлация, те дори не могат да променят нагласите, дори и при нулева лихва. Нещо такова се случва в Япония от над едно десетилетие, когато лихвените проценти паднаха до нулата, но кредитирането не се съживява.

Така независимо от уверенията в противното „контролът" на ФЕД над кредитирането и лихвените проценти, зависи от приспособящата се психология на пазара и той не може да бъде наложен със закон.

Казано по друг начин, можете и да заведете коня до водата, но не можете да го накарате ...ъ-ъ-ъ-, да вземе пари назаем. Ето каква е и средата през последните две години. Банките не искат да кредитират, а потребителите не желаят да харчат. Няма да има промяна, докато социалното настроение не се подобри изцяло.

Най-добрият барометър на общественото настроение е DJIA. Според нашите последни оценки облаците на хоризонта не са се разкарали, пише Вадим Похлебкин от EWI.