Корените на практики, които днес считаме за най-нормални, като възможността да купуваме акции и облигации, да подаваме молби за заеми и да балансираме портфейл, са резултат на еволюцията на различни видове икономически системи до това, което днес наричаме капитализъм. Развитието на световните икономики е процес, който е протекъл различно по света и който все още не е завършил. Investopedia разглежда историята на този процес:

Размяна

В праисторическите времена, хората са установили една сложна система на взаимоотношения, включваща труд, предметни дарове и размяна. Хората започват да отглеждат растения и животни, с което разширяват кръга на нещата, които могат да си разменят. Неравното развитие на древните икономики показва, че са били опитвани различни системи, а разцъфтяването на империите показва, че най-успешният модел е бил управление от страна на кръг от хора, наречен елит.

Между империите

Прави впечатление, че когато една империя падне, хората се връщат обратно към модела на земеделско общество. Те изпадат в период, в който основната задача е била да произведат достатъчно храна, за да оцелеят докато на хоризонта се появи следващата силна личност, която да ги поведе.

Феодално общество

До 12 век по-малко от 5% от населението на Европа е живяло в градове. Тези, които владеели занаят работели в градовете, но получавали по-скоро месечна издръжка от господарите си, отколкото заплата, а фермерите са били направо крепостници на богаташите. Тази системата била разклатена от Чумата - една от най-унищожителните пандемии в историята. Всъщност Чумите, които се появявали от време на време, са създавали недостиг на труда, което се оказвало добра причина за раздвижване в обществото.

Богатите трябвало да наемат още хора, за да поддържат именията си. Било необходимо да вземат хора отвън и да ги обучават, защото цели семейства от дадена гилдия са били избити болестта. Заради недостига на работна ръка, възникнала необходимостта да се плащат заплати, а не просто да се изхранва даден човек в замяна на работата му. В резултат на тази важна промяна, много хора се преместили в града, а раждаемостта нараства значително. Скоро семействата с повече от едно дете имали нужда да пращат децата да работят, за да се изхранват. Детският труд бил съществена част от икономиката на градовете, така както робството било в селата.

Меркантилизъм

В днешно време думата „меркантилизъм" означава практиката да се създаде търговски дисбаланс между нации или колонии и техните владетели, така че една нация да просперира на гърба на друга. Меркантилизмът започнал като търговия между градовете. В началото нямало конкуренция - всеки град се специализирал в производството на различни продукти, но те постепенно се уеднаквили, заради търсенето. С уеднаквяването, търговията започнала да се върти на по-високо ниво - град с град, област с област, държава с държава. Когато прекалено много държави предлагали един и същ продукт, възникнала конкуренцията, която била подхранвана от национализъм.

В повечето колонии властвало феодалното общество, което произвеждало стоки или суровини, които отивали до държавата-майка. Много често, те се връщали обратно под формата на завършен продукт, който хората били принудени да купуват с измислена валута, която не им позволявала да търгуват с никой друг, освен с държавата-майка.

Шотландският философ Адам Смит пръв забелязва, че меркантилизмът не води до развитие и промяна, а до регресивна система, която пречи на света да се развива. Неговите идеи за свободен пазар проправят пътека за капитализма.

Индустриален капитализъм

Идеите на Смит идват тъкмо навреме. Светът тепърва започва да чувства промените на Индустриалната революция. Оказва се, че колониите не са златната мина, която европейците първоначално са виждали в тях. За щастие, те откриват нова златна мина - механизацията на труда. С развитието на технологиите, не било необходимо фабриките да се строят близо до водоизточници. Можели да ги строят в града, където те давали работа на хиляди хора.

Първите хора, които успявали да натрупа наистина голямо богатство в рамките на своя живот били индустриалните магнати. Те натрупали повече пари от земевладелците и семействата на лихварите. И нещо друго - за пръв път в историята, обикновени хора, които не били родени в благороднически или богати семейства, имали реален шанс да забогатеят. Новобогаташите били също толкова богати, колкото благородническите фамилии, но те нямали интерес в поддържането на класите.

Индустриалците строели още фабрики, които имали нужда от още работна ръка и произвеждали още повече стоки.

Извод

Индустриалният капитализъм е първата система, от която имали шанс да се облагодетелстват всички, а не само висшето общество. Надниците се увеличавали, подпомагани от сформирането на профсъюзи. Подобрил се стандартът на живот, вследствие на това, че много необходими стоки вече се произвеждали масово.

Създала се средната класа, която започнала да издига в редиците си все повече и повече хора от низшата класа.

Въз основите на индустриалния капитализъм, по света се появяват местните форми на капитализъм, които в различните държави били съобразени с нравите на местното население. В САЩ имаме една от най-чистите форми на капиталистическо общество - с минимално регулиране от страна на правителството, докато в Канада и Северните държави имаме нещо като баланс между капитализъм и социализъм.

Не всичко държави по света се водят от такава форма на икономика, но с разрастването на глобализацията, моделът ще бъде приет и от тях.