Обикновено, най-поскъпващите акции на компании на даден пазар са на малки такива, незабелязани още от анализаторите и широката публика. И това е напълно логично, вземайки впредвид ниския интерес в началото на развитието на всяка компания, която се търгува с ликвидна отстъпка и все още неяснотата за това дали ще просъществува.

В същото време обаче, инвеститорите трябва да имат едно наум, че най-високата степен на фатален изход при компаниите, или край на бизнеса им, е именно при малките компании, което от своя страна кара големите играчи и особено институционалните инвеститори да ги избягват.

Малките компании са твърде неудобни за големи по размер капитали, както поради невъзможност за влизане, така и за излизане от тях.

Като пазарна мода сред инвеститорите се налага търсенето на "диаманти", или компаниите следващи примера на Cisco, които за няколко години да се наложат като лидер в даден сектор и да донесат несметни богатства за инвестиралите в тях.

Така на ефективните пазари, където има много "златотърсачи" става все по-трудно откриването на "нешлифовани диаманти". Това обаче, далеч не е чак толкова трудно на един по-слабо развит и все още неефективен пазар, който е с тенденция да влезе в по-горна група, подобен на нашия.

Примери за това има и на нашия фондов пазар. Кратка статистическа справка за най-повишаващите се на родния пазар позиции през последните шест месеца, а и през последната една година, сочи че в челото на класацията стоят имена на компании като Хидропневмотехника, Заводски Строежи, Чугунолеене, Спарки Елтос, Фазан, Лесопласт и други, все имена, които на голяма част от инвеститорите може и да не говорят нищо.

При търсенето на "златните яйца" обаче, инвеститорите трябва да имат впредвид, че не е достатъчно една компания да е само малка и не особено ликвидна, за да гарантира краен успех или, в превод, печалби в "неразумно големи" за инвеститорите размери.

Малките компании с потенциал да се превърнат в следващото борсово чудо се отличават с определени общи помежду си "симптоми", освен естествено спекулациите покрай тях, които до голяма степен също предопределят посоката им на движение.

Като общи черти за печелившите компании могат да се посочат няколко. На първо място, те трябва да се отличават с прогнозируем ръст на паричните им потоци и стабилен ръст в резултатите им поне през последните четири тримесечия (естествено колкото по-дълго толкова по-добре).

Изнасянето на спорадични добри резултати, или единични такива, не е достатъчно за да се прогнозират бъдещи подобни, което придава значителна неяснота относно по-нататъшното им развитие сред инвеститорите.

Втора обща черта е наличието на значителни по размер активи, с минимални или без задължения. Ниското съотношение на пазарната капитализация към разполагаемите на компанията средства също не е за подценяване.

На следващо място, добре е за компаниите, за които плащате премия за слабата им ликвидност, освен със значителен ръст на бизнеса си, да се отличават и с добри финансови съотношения, като цена-печалба, цена-счетоводна стойност, цена-продажби и др. Колкото повече са добрите финансови съотношения за дадената компания, толкова по-добре.

За да се достигне до краен успех с малките компании задължително условие е те да се отличават с добро управление.

Лошото управление и особено на компаниите от родната борса, (а колкото по-дълго е било то, толкова по-малък е и шанса за неговата промяна), много често е съпровождано с дълъг застой в движението при цените на акциите на съответната компания, както и изоставане от движението на пазара.

Високото съотношение възвръщаемост на собствения капитал (ROE) е друго
задължително условие отличаващо добрите компании.

По същество показателят сочи каква печалба се генерира от вложените от акционерите средства в компанията, а той се намира като се раздели нетната печалба на компанията на собствения й капитал.

Изследвания сочат, че за добри компании се смятат тези със съотношение от поне 17%, като колкото по-високо е това съотношение, толкова по-добре.

Важно е компаниите да са лидери в съответната ниша, което е друга предпоставка гарантираща до голяма степен ниската вероятност за "фатален край" на избраната от вас компания.

Други неща, които е добре инвеститорите да следят, са промяната в търгуваните обеми на подобен род компании, като за особен положителен знак се счита поскъпването им при значителни търгвани обеми, както и насочването на вниманието на институционални инвеститори към тях.

Покупката на акции от инсайдери, или мениджмънта на компанията също е със значително въздействие.

Естествено най-поскъпващите компании на родната БФБ не са отговяряли на всички от посочените критерии, а някои дори и на основната част от тях, но съблюдаването им безспорно намалява риска от това да се подхлъзнете при подбор на малка компания.

Инвеститорите трябва да имат впредвид, че както са сред най-повишаващите се към момента компании на този етап, така и лесно може да се превърнат и в най-понижаващите се такива при силен, или продължителен спад на родните индекси. Без риск обаче, няма и печалби, е мотото на основната част от папзарните спекуланти.