Поредният доклад, вещаещ негативен сценарий за България, е вече факт. Като цяло той не казва нищо ново, освен да излага стряскащи факти, повтарящи прогнозите на ООН за демографската структура в страната.

В своя доклад – “Смекчаване на икономическото въздействие на застаряването на населението” – авторите се опитват да дадат и възможни варианти за избягване на катастрофата, която грози страната ни.

България е страната с третата най-висока средна възраст на населението в ЕС, след Германия и Италия. Много важен момент, който трябва да отбележим, е бързата промяна на възрастовата пирамида на страната само за период от 25 години!

Най-тревожната констатация от страна на Световната банка е фактът, че родината ни може да се превърне в страната с най-рязък спад в съотношението между застаряващо население и такова в трудоспособна възраст, което ще засили натискът върху икономиката.

Динамиката показва, че през 2050 г. се очаква трудовите ресурси да намалеят с 40%. В резултат на това един на всеки трима ще бъде над 65 г., а един на всеки двама ще бъде в трудоспособна възраст.

За разлика от сега, когато четирима работещи издържат трима пенсионери, тогава… един работещ няма да може да издържа един пенсионер, чиято пенсия грубо ще възлиза на средно 170 лв., по текущи данни за средната заплата в България и размер на осигуровки.

Системата на здравеопазването в България също изостава в своето представяне, в сравнение с останалите страни от ЕС-10. В България цели 20% от домакинствата са изправени пред необходимостта да плащат с лични средства за своето здраве, в сравнение със само 7% в Европа.

Това влияе изключително много върху повишаването на бедността и най-вече върху уязвимостта на хората от третата възраст. Основната цел на здравната система е да осигурява финансова защита на всеки, така че да не изпада в бедност поради разходи, свързани със здравето – а за съжаление, към момента това не е така в България.

Статистиката показва, че повече от 60% от населението в страната на възраст над 65 г. е в риск на бедност или социално изключване. Високата безработица в страната допълнително засилва този проблем, като влияе негативно върху спестяванията на тази част от населението.

В допълнение трябва да отчетем, че докато в страните от Западна Европа хората спестяват средно 35 години (от 25 до 60 годишна възраст), в страните от Източна Европа това число пада на 28 (от 27 до 55 години).

Освен краткия инвестиционен хоризонт, основен проблем е и по-ниската инвестиционна култура сред населението. Заключението е, че в бъдеще ще бъде наложително да се насърчават спестяванията, защото се очаква и българите да живеят по-дълго.


Изчисления на Световната банка за вида на възрастовата пирамида в страната през 2010 г. и през 2050 г.

Една от ключовите политики, която трябва да се предприеме, е да се прекъсне настоящата тенденция към емиграция и да се насърчи връщането обратно в страната на емигриралите българи. Именно големият брой емигранти в трудоспособна възраст, напуснали страната през 90-те и първото десетилетие на този век, са причината България “да застарее преди да забогатее” – интересна и напълно вярна констатация от авторите на проучването.

Ясно е, че в бъдеще групата на младите ще става все по-малка и прехвърлянето на средства от тях към възрастните, без да се обременяват бъдещите поколения, ще става все по-трудно.

Свиването на работната сила безспорно ще има негативен ефект и върху икономическия растеж, върху бюджета и пенсионната система на страната.

Какво може да направи обикновеният човек, за да се предпази от очакваните негативни тенденции, без да разчита на “държавата” да му помогне?

Единственото логично решение е да помисли сам за своето бъдеще. Необходимо е да създаде свои собствени фондове – алтернативни на пенсионния и здравния например, на които може да разчита по всяко време. Това е обичайна практика в развитите страни, където думата инвестиция е добре позната за населението.

За разлика от тях обаче, инвестиционната култура на населението в България все още е твърде слаба. Допълнително дългите години на социализма са изградили погрешната представа в голяма част от българите, че държавата е тази, която трябва да се погрижи за тях, когато остареят.

Това обаче съвсем не е така, а и с оглед на представените данни можем да бъдем сигурни, че и за в бъдеще това не е добра идея.

Добър начин да избегне проблемите в бъдеще е българинът да започне да мисли за своето още сега, да търси начини да запази и увеличи личното си богатство, да повишава финансовата си култура. Инвестирайки дългосрочно, например, е вариант да натрупа средства, които да използва за своите години след пенсиониране или когато има нужда. По този начин той не само ще се предпази от инфлацията, а и ще има възможност да увеличи своето богатство.

Можете да прочетете и целия доклад на Световната банка по тези въпроси.

За да научите какво може да направите, за да се предпазите от всички негативни тенденции, които могат да повлияят на стандарта ви на живот в бъдеще – запишете името и e-mail-а си във формата по-долу и ние ще ви поканим безплатно на наш уебинар, които ще ви покаже решенията на тези опасни тенденции.

Ако имате интереси и към по-доброто управление на личните ви финанси, можете да се запишете и за безплатен уебинар на Карол Капитал Мениджмънт