Преди много години социологът Уилям Томас формулира накратко следната закономерност - "Ако хората определят ситуациите като реални, те са реални в своите последици." По-късно формулировката става известна като Теоремата на Томас. На нейна база друг един известен социолог Робърт Мъртън развива идеята за „самореализиращото се пророчество“.

В популярен сайт пише, че самореализиращото се пророчество (self-fulfilling prophecy) е предсказание, което, пряко или косвено, влияе на действителността, като реализирането му в даден момент става неизбежно. Подобен феномен е наблюдаван не само в древни времена, но и в нашия съвременен свят.

Статията на Мъртън, с едноименно заглавие, излиза през лятото на 1948 г. в списанието Antioch Review. Определението за самореализиращото се пророчество е – невярно определена ситуация, предизвикваща нов тип поведение. Именно новото поведение превръща първоначално невярната ситуация в действителност.

Предсказание, което изглежда вярно, но в действителност не е, може да има силно въздействие върху човешкото поведение (например пораждане на страх или чувство на логическо противоречие). Именно промените в човешкото поведение са причина за реализиране на предсказанието.

Нагледен пример, илюстриращ теоремата, е следният: в купе на влак влизат хора, които по външни белези и очаквания на пасажерите, биват оприличени като контрольори. Ако у пасажерите не се появат съмнения в реалността на ситуацията, то пътниците инстинктивно подават билетите си за проверка или ако нямат такива, изчакват последиците като санкция или възможност за заплащане на билета.

В известния труд „Социална теория и социална структура“ Мъртън измисля притча за фалирала в началото на XX век банка на Картрайт Милингвил. Какъв е сценарият?

Делата на трезора се развивали добре, на фона на разразилата се Голяма депресия. Банката разполагала с достатъчно запас от ликвидни активи, както и съответни инвестиции. Един ден (неясно по каква причина) в банката приижда голяма група от нейни вложители. Други нейни клиенти, виждайки навалицата пред клоновете на банката, започват да изпитват притеснения.

Някой пуска слуха, че банката на Картрайт Милингвил изпитва финансови затруднения, а несъстоятелността й е логичен завършек.

Впоследствие броят на желаещите да изтеглят парите си от банката не след дълго нараства. Възниква паника. И така банката в действителност изпада в несъстоятелност и обявява своя банкрут.