Британската лира е паричната единица на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия.

Други използвани имена за валутата са лира стерлинг, паунд стърлинг, лира и фунт.

Най-често използваният символ за валутата е £. Символът "L" идва от древноримската мярка за тежест либра, (конкретно римската либра), "libra", която дава и наименованието на паричната единица.

Лирата е четвъртата най-търгувана валута на валутния пазар след щатския долар, еврото и японската йена. Заедно с тези три валути лирата формира кошницата от валути, според която се изчисляват специалните права на тираж на МВФ, като тежестта на британската валута е 11.3% към 2011 г. Лирата също така е третият най-голям дял от световните валутни резерви (около 4%).

На 15 февруари 1971 г. Великобритания официалното преминава към десетична валута, т. нар. „децимализация“ за паричните единици и лирата се разделя на 100 пенса.

Преди децимализацията лирата е бил разделена на 20 шилинга, а всеки шилинг на 12 пенса, или 240 пенса в една лира.

Лирата е най-старата валута в света, която все още е в обращение. Нейното начало е в англосаксонска Англия, когато една лира се е равнявал на 240 сребърни пенита, които пък са се равнявали на един паунд сребро. Впоследствие това се превръща в модерната британска валута лира стерлинг.

В началото пенитата са били изсичани от чисто сребро. През 1158 г. обаче крал Хенри Втори създава нова монетна система, при която пенито е съдържало 92.5% сребро. Това се превръща в стандарт до 20 век, а тези монетите били по-твърди от съдържащите 99.9% сребро и се износвали по-бавно. Английската валута е била почти изцяло само от сребро до 1344, когато в обращение е въведена успешно английската златна монета. Среброто си остава обаче законовата основа за стерлинга до 1816 г.

При управлението на на Хенри Четвърти (1399–1413 г.), теглото на пенито е намалено до 0.97 грама сребро, а през 1464 г. до 0.78 гр.

През 1663 г. е въведена нова монета базирана на 22-каратовата гвинея, която се е равнявала на 21 шилинга. Въпреки усилията на сър Исак Нютон, който е бил управител на Кралския монетен двор, да намали стойността на гвинеята, тя остава по-висока. Британските търговци пращали сребро в чужбина, за да заплащат стоки, докато за стоките за износ се плащало със злато. В резултат на това среброто напускало страната а златото влизало в нея, което довело до ситуация, в която Великобритания на практика използвала златен стандарт.

Освен това се получил хроничен недостиг на сребърни монети. Той бил задълбочен от факта, че Китай приемал единствено сребро, за да изнася стоки в този период. Така, за да търгува с Китай, Великобритания трябвало първо да търгува с други европейски държави, за да получи сребро.

Централната банка на Англия е основана през 1694 г., след което година по-късно е създадена Централната банка на Шотландия. И двете банки започват да емитират хартиени пари.

През 1816 г. официално е приет златният стандарт. На следващата година в обращение влиза златната лира, оценявана на 20 шилинга. Тя е била изсичана от 22-каратово злато, съдържала е 7.3 гр. злато и заменя гвинеята като стандартната британска златна монета, без да се променя златният стандарт.

В края на 19-и и началото на 20-и век много други страни също приемат златния стандарт. В резултат на това обменните курсове между различните валути могли да се определят от респективните златни стандарти. Така една лира се равнявала на 4.85 щатски долара, на 5.25 канадски долара, на 12.10 холандски гулдена, на 26.28 френски франка, на 20.43 германски марки или на 24.02 австроунгарски крони.

Златният стандарт е изоставен при избухването на Първата световна война войната през 1914 г. Преди войната Обединеното кралство е имало една от най-силните икономики в света съставлявайки 40% от чуждите инвестиции в света. До края на войната обаче страната вече има 850 млн. паунда (30.7 млрд. паунда към 2013 г.) задължение, основно към САЩ, като разходите по дълга съставлявали 40% от всички държавни разходи. В опит за възвръщане на стабилността през 1925 г е въведена разновидност на златния стандарт съгласно, която валутата е фиксирана към златото при нивата от преди войната. Този стандарт обаче е изоставен на 21 септември 1931 г. по време на Голямата депресия и паундът първоначално се обезценява с около 25%.

Лирата била в обращение в по-голяма част от Британската империя. В някои части тя била използвана заедно с местните валути. Например златната английска монета е била легално средство за разплащане в Канада въпреки използването на канадския долар. Няколко английски колонии също приемат лирата за своя валута.

През 1940 г. споразумение със САЩ „връзва“ лирата към щатския долар при обемен курс от 1 лира срещу 4.03 долара. (Само година преди това една лира е струвала 4.86 долара.) Този обменен курс остава през Втората световна война и става част от Бретънуудската валутна система. Под продължаващия икономически натиск и въпреки че месеци наред отрича, че ще го направи в крайна сметка на 19 септември 1949 г. правителството обезценява паунда с 30.5% до 2.80 долара за паунд.

Вижте още: Кратка история на щатския долар

През 1961, 1964 и 1966 г. лирата е поставен под нов натиск, тъй като обменният курс спрямо долара е считан за твърде висок. В крайна сметка лирата е обезценена с нови 14.3% до 2.40 долара на 18 ноември 1967 г.

През 1979 г. Консервативната партия взема властта с обещанията си за фискални икономии. Първоначално стойността на лирата скача до над 2.40 долара. Високият обменен курс обаче е обвиняван до голяма степен за дълбоката рецесия от 1981 г. Лирата поевтинява рязко след 1980. Тя достига най-ниското си ниво от 1.03 долара през март 1985 г., преди да се завърне до 1.70 долара през декември 1989 г.

На 8 октомври 1990 г. правителството на Консервативната партия решава страната да се присъедини към Европейския валутно-курсов обменен механизъм с лира равняваща се на 2.95 германски марки. Страната обаче е принудена да се оттегли от системата на 16 септември 1992 г., след като икономическите резултати на Великобритания не й позволяват да поддържа подобен обменен курс. Спекулантът Джордж Сорос печели близо 1 млрд. долара от това, че скъсява паунда, чиито обменен курс се срива. Паундът пада до 2.20 германски марки

Като член на Европейския съюз Великобритания би могла да приема еврото за своя валута, но засега се въздържа от това, а въпросът е доста спорен.