Най-добрият начин индивидуалните инвеститорите да инвестират на фондовите пазари е с насочване на средствата си към индексните фондове, поне според Джон Богъл, Уорън Бъфет и Чарли Мънгър (а кой би си позволил да спори с тях).

Вече уточнихме каква е разликата между взаимните фондове и индексните фондове. Всъщност към първия тип инвестиционни схеми има редица критики от страна на инвеститорите.

Вижте още: Каква е разликата между взаимните и индексните фондове?

Сред тях основните са - високите комисиони и липса на прозрачност при взаимните фондове, както и огромният брой сделки, които те правят, натоварвайки допълнително акционерите.

Индексните фондове са създадени с цел да елиминират рисковете от подбора на индивидуални компании, пазарните сектори и грешките на мениджърите. Така остава само пазарният риск.

Дори и подборът на индексен фонд обаче е свързан с променливи, като изборът на неправилен фонд може да има същите негативни ефекти, както подборът на индивидуални компании или взаимни фондове.

Ето някои основни критерии за правилен подбор на индексни фондове, с което в най-голяма степен да се опитате да достигнете инвестиционните си цели.

1. Добра диверсификация

Вече казахме, че едно от предимствата на индексните фондове е да неутрализират специфичния риск и да носят пазарна доходност.

За целта трябва да се насочвате предимно към индексни фондове, базирани на широки индекси. Конкуренцията при индексните фондове е станала толкова голяма, че някои се фокусират върху не особено добре диверсифицирани индекси с цел привличането на по-рискови играчи.

Ако можете да прецените достатъчно добре представянето на тясно специализиран фонд, то най-вероятно нямате нужда от индексен фонд, а можете сами да подберете позициите, които да запълнят портфейла ви.

Подобни фондове изискват задълбочени познания на съответния пазар или актив, върху който са базирани.

2. Ниски разходни норми

Търсете качествени и широкодиверсифицирани индексни фондове с ниски разходни норми. Всъщност разходната норма е едно от най-големите предимства на индексните фондове, в сравнение с взаимните.

На пръв поглед разходни норми от 2-3% при взаимните фондове не изглеждат много големи. Помислете за това обаче:

Разходна норма от 1.5% = на над 40% от парите ви след 40 години

Така например 100 000 лева във фонд с разходна норма от 1.5% при доходност от 6% годишно ще се превърнат в 560 000 след 40 години. Със същата доходност нискоразходен индексен фонд, с разходна норма от 0.1%, сумата се превръща в 990 000 долара.

3. Корелация с индекса, върху който са базирани

По презумпция инвеститорите приемат, че това е факт. Какъв би бил смисълът от подобни фондове, ако нямат корелация с пазара и индекса, към който са обвързани?

Така например при ръст на широкия индекс S&P 500 с 1% за последните шест месеца, повишение на индексния фонд, базиран върху широкия индикатор от 0.7%, не е особено добро постижение.

Явно високите такси и комисиони в тези фондове влошават значително връзката между доходността и резултата на индекса. Разбира се, не може да има 100% корелация, но разликата не бива да е толкова голяма.

Сравнете корелацията между представянето на базовия индекс и индексния фонд за един по-продължителен период.

4. Индексният фонд трябва да отговаря на рисковия ви профил, целите ви трябва да са реалистични

Индексен фонд, базиран на шанхайския основен индекс, би ви удвоил парите за последната една година. Готови ли сте обаче да загубите 30% от капитала си в рамките на два месеца (при регистрирания срив на индекса от върху му през юни)?

Всичко зависи от вашите инвестиционни цели и хоризонт. Ако целта на инвестицията ви е да подпомогнете старините си, а инвестиционният ви хоризонт е 30 години, то най-вероятно целта ви не трябва да е бързо забогатяване.

Разбира се, критични за правилния подбор на индексен фонд са и реалистични цели по отношение на доходността. Според едно общо правило, инвеститорите не бива да очакват в дългосрочен аспект доходност по-голяма от дивидентната доходност на широкия S&P 500 плюс 4.5 процентни пункта.