Японската икономика в много отношения може да се определи като „абнормална“ (ненормална), когато се съпоставя с останалите водещи световни икономики. Макар че е третата най-голяма световна икономика, определено тя не прилича на никоя друга.

Интересното е, че характеристиките на икономиката на Япония не са се променили съществено през последните няколко десетилетия, въпреки технологичната революция - феномен, с който японските управляващи се борят неуспешно вече години наред.

За съжаление това, което не се променя в японската икономика, е ниският ръст, предопределен от застаряващото население и лошите демографски фактори. Инфлацията е другият сериозен проблем, с който правителството и централната банка не могат да се справят.

И въпреки всичко това, Страната на изгряващото слънце продължава да е една от най-богатите страни в света, на база среден доход на нейните граждани.

Като цяло мнението на водещите икономисти е, че страната трябва да генерира инфлация, което да накара гражданите й да увеличат разходите си и така да се генерира ръст.

Силната валута на Япония в продължение на дълги години бе една от основните спънки по пътя към инфлацията. Това обаче започна до се променя през последните години, след политиката на рекордни стимули, а от скоро и на отрицателни лихви по депозитите. И въпреки това инфлацията в страната все още изглежда като далечен мираж.

Както се вижда от графиката по-долу, икономиката на страната се отличава с изключително слаб ръст през последните 15 години. Тези трендове са ясно отчетливи до 2012 година, когато на власт идва новият министър-председател Шинзо Абе.

Абе е решен да се пребори със слабия ръст и ниската инфлация с агресивни мерки на стимули и ниски лихви, като последните мерки бяха в посока на отрицателни лихви по депозитите.

Тези мерки бяха широко приветствани първоначално от пазара, но с течение на времето показаха, че правят малко, за да накарат японските спестители да прибегнат към разходи. Инфлацията и ръстът отново започнаха да се забавят през последните тримесечия.

И докато Абе дава признаци за допълнителни стимули, пазарните участници стават все по-песимистично настроени, че нещо може да промени психиката на средностатистическия японец (който не пипа спестяванията си, въпреки че вече губи от тях).

Не са особено добри и кредитните перспективи на страната. Въпреки че тя се отличава със солиден кредитен рейтинг в момента, съотношението дълг към БВП е в размер на забележителните 240%.

Прогнозира се този дълг да продължи да нараства и да достигне нива от 300% до 2030 година, според МВФ, освен ако политиките не се променят драматично.

Това за много хора може да звучи като нестабилно ниво на дълг, предвид на факта, че Гърция се отличава с подобно ниво от 175%, а Италия с около 120%. Пазарите обаче са спокойни по отношение на японския дълг, защото спестяванията на японците са достатъчни по размер, за да го финансират в обозримо бъдеще.

В дългосрочен план обаче, освен ако не се появи сериозна инфлация, която да обезцени този дълг, той най-вероятно ще е източник на сериозни проблеми пред страната.

Въпреки класирането си като третата най-голяма икономика в света, Япония предлага сравнително малко опции пред глобалните инвеститори. Основната инвестиционна активност е съсредоточена по няколко направления – фондови пазари, валута и правителствени облигации.

Всеки от трите инвестиционни класа се отличава с периоди на сравнително дълго движение в относително тесни граници и като цяло ниска волатилност.

Фондовият пазар намери своя пик в средата на миналата година и от тогава се понижава. Японската йена регистрира сериозна обезценка спрямо долара до края на миналата година, след което регистрира съществен ръст от близо 10% до момента.

И докато японските държавни облигации не предлагат особено голяма доходност, те се използват от инвеститорите за диверсификация в кризисни моменти и в периоди на спад за фондовите пазари, когато поскъпва и йената.

Японските облигации, подобно на йената, се приемат като „остров на спасение“ от инвеститорите. Последните обаче не са особено популярни в момента - в период, когато щатските индекси са близо до историческите си рекорди.