Склонността на инвеститорите към риск се изразява във възможностите им и толерантността към поемане на загуби, както и устойчивостта им при движение на пазара в противоположна на техните очаквания посока.

Добре е преди човек да започне да инвестира, да се самоопредели какъв инвеститор е от гледна точка на възможностите му за поемане на риск.

Това зависи от времевия му хоризонт на инвестиране, както и какви средства е инвестирал, дали спестявания, които заделя от доходите си и на които не разчита в момента, или така известните от нас "бели пари за черни дни", или такива средства, които знае, че ще му трябват след точно определен период, така наречените "целеви средства", които на всяка цена ще му се наложи да ползва.

В същото време вземането на решение за инвестиране се прави въз основа на личните възприятия на инвеститорите за това колко пари биха могли да си позволят да загубят, дори и въпреки техните възможности.

Преди да подходят към инвестиции на финансовите пазари обаче, всички трябва да са наясно, че инвестирането освен положителни ефекти, често е свързано с риск и вероятност за загуби.

Ако сте чели във вестниците и гледали по телевизията колко пари се правят на борсата трябва да осъзнавате, че монетата винаги има и друга страна.

Световната практика сочи обаче, че при поверяване на средствата ви на професионални инвеститори за достатъчно дълъг период от време, можете да се надявате в най-лошия случай на доходност, по-висока от алтернативна от традиционни форми на спестявания, като банковите депозити например.

Може да се каже, че обикновените хора често имат изкривена представа за функционирането на финансовите пазари. Тя варира от очаквания за изключително висока, дори повече от пазарната доходност при очаквания за минимални загуби, до това да си мислят, че тази инвестиция е напълно подсигурена и няма как да загубят и лев.

В същото време хората често не осъзнават и функционирането на пазарите за спестявания. Така например пенсионните фондове се считат за най-сигурното нещо на света. Дали обаче хората, които спестяват в подобен род фондове за подсигуряване на своите старини са наясно, че и тези фондове инвестират на финансовите пазари, за да осигурят обещаната от тях доходност.

Може би на пенсионните фондове би следвало да се гледа като на инвестиционни от изключително консервативен тип.

Тогава изниква въпросът защо консервативните инвеститори да не си поверят средствата на един подобен фонд, чиято основна дейност е свързана с осигуряване на доходност при консервативно управление, средства за "осребряване" на които няма изискване за дългосрочен период и биха могли да се изтеглят при кризисни моменти.

Залитането в някоя от крайните форми на толериране на риск обаче не винаги е най-положителното нещо. При твърде голямо подобно толериране рискувате да реализирате огромни загуби, които не сте преценили, че можете да си позволите.

Големи загуби може да бъде изключително трудно да бъдат преодолени. Така например понижение на един актив с 25% изисква после поскъпването му с 33%, за да излезете на нулата. В такива случаи може да ви се наложи да чакате твърде по-дълго, за да си възстановите средствата, особено при по-големи спадове.

Да бъдете твърде консервативни обаче също крие рискове в себе си - а именно да пропуснете безучастно най-големите ръстове на борсата или поскъпвания в цените на акции.

Истината е, че е трудно за един непрофесионален инвеститор правилно да балансира портфейла си и активно да го управлява, регулирайки процента на изложението си към по-рискови и по-нискорискови активи, защото това изисква изключително добър поглед на пазара.

И все пак специалистите препоръчват при средносрочен "бичи пазар" да сте с по-голяма експозиция към рискови активи, а в моменти на сътресения, или при първи симптоми за това, да намалявате експозицията си към риск.