Голямата новина в банковия сектор през изминалата седмица бе, че русенец е успял да осъди банка да му върне 353.87 евро, взети неправомерно като лихва над договорения първоначално годишен процент.

И докато хората ликуваха над победата на малкия човек над голямата институция, то това, което не си задаваха като въпрос бе дали и те не са жертва на подобно „мошеничество на дребно", което далеч не е толкова дребно за една финансова институция с хиляди клиенти.

От гледна точка на русенеца, той е постигнал морално обезщетение с цената на загуба на огромно време и усилия срещу една институция, разполагаща с огромни ресурси да поеме едно подобно дело на една безумно ниска цена.

Колко хора обаче разполагат с подобни времеви ресурси или ще положат толкова усилия само, за да докажат, че са прави, или пък изобщо ще прочетат внимателно договорите си, за да видят, че имат правни основания да спорят с финансовите институции? Отговорът е много много малко и именно на това разчитат банките.

Като че ли по презумпция, хората смятат, че банките са по-силната страна в договорните им отношения, само защото им отпускат така необходимите средства.

Много други пък разчитат на коректността на финансовите институции и не смятат, че една банка, за която имиджът е важен би тръгнала да хитрува. Оказва се обаче, че това не е така.

Ако с една голяма банка, с примерно 1000 клиента на потребителски кредити, се отнесе към всички тях подобно на господина в случая, ще изкара 353 870 евро от навзети лихви за периода, за който съдът е присъдил сумата.

Ако това се бе случило в нормална държава, щяха да се намерят адвокати, които сами да издирват останали клиенти на банката и да се заведе един съвместен иск срещу нея от името на многото излъгани.

И ако сега успехът е мъничък и частен, то тогава той би бил сериозен и структуропроменящ цялата среда. Защото първо, банката наистина щеше да бъде наказана и второ, другите банки щяха да спрат да провеждат подобни порочни практики.

В нормалната страна случаят нямаше да свърши като новина, от която хората, които не симпатизират на банките да ликуват, а щеше да доведе до сериозни реакции от регулатори, които да се самосезират, за да бъдат направени проверки дали подобно кощунство е налице и при всички други клиенти, ползващи същата услуга и на които лихвите най-вероятно са били повишени по същия начин. На банката щеше да й бъде наложена съразмерна с нанесената щета и размера й глоба, която да бъде назидателна.

Щяха да бъдат направени проверки и на останалите финансови институции за подобни схеми и да им бъдат също наложени сериозни наказания, ако са си позволявали подобни действия.

За съжаление, страната ни, както знаем, не влиза в гореспоменатата категория, а случаят най-вероятно няма да доведе до нито едно от изброените действия. Най-лошото е, че знаейки това, банките ще продължат да безчинстват под различни форми.