Ново проучване показва колко нереалистични очаквания имат професионалните портфолио-мениджъри, което до голяма степен би следвало да притеснява инвеститорите.

„Институционалните инвеститори очакват техните хеджфондове да носят доходност за инвеститорите от 13% годишно. Това означава, че трябва да регистрират брутна доходност от 20%, преди приспадане на таксите и комисионите.“, пише Марк Фабер, автор на книгата „Глобална алокация на активите“.

Вижте още: Пет неща, които богатите правят с парите си

Разбираемо донякъде би било, току що прохаждащ инвеститор да има подобни нереалистични очаквания, но за професионалистите, това е много неочаквано, допълва още Фабер.

Защо не е правилно към днешна дата да се залагат очаквания за 13% доходност на година в дългосрочен план?

В дългосрочен аспект, цената на парите е почти равна на доходността на парите. Това е опростяване на нещата, но е основополагащ принцип, смята Фабер.

Ако например притежавате бизнес за производството на тениски, който оперира при маржин на печалба 10%, то ще сте доволен, ако заемате средства при 5% лихва. Можете да изкарате 5% на заетите средства.

Ако с разполагаемите технически средства, можете също така да произвеждате и чорапи например, но при 5% маржин на печалбата, едва ли ще ви представлява интерес да заемате средства при 5% лихва. Но ако лихвата се понижи до 2%, можете да обмислите тази идея.

Въз основа на това изглежда, че възвръщаемостта на парите винаги е по-висока от цената на парите.

Проблемът е, че при бизнеса нещата не винаги протичат според очакванията. Можете да очаквате 10% маржин на печалбата, но разходите ви изведнъж да се повишат с 10% и цялата ви печалба да изчезне.

По този начин работят и пазарите. Някои хора изкарват пари, други губят. Това е в основата на капитализма.

Пазарът създава равновесие – той е мястото където поемащите риск и даващите капитали се срещат. И цената на това равновесие е дългосрочната цена на парите – лихвите.

Някои бизнеси успяват, други се провалят. В дългосрочен план цената на парите е почти толкова, колкото възвръщаемостта, смята още Фабер. Тази схема до голяма степен е приложима и за финансовите пазари.

В най-опростен вариант изборът на инвеститорите се свежда до облигации, или акции.

Ако облигациите дават 10% лихва, то тогава средствата ще излизат от акциите и ще се насочват към облигации. Но с поевтиняването на акциите, те отново ще станат атрактивни за инвеститорите с течение на времето.

При свободен пазар се достига равновесие между инвестициите в акции и облигации при нивотото на дългосрочната възвръщаемост от парите.

Ето и къде е проблемът...

Към днешна дата дългосрочната възвръщаемост на парите е под 1%. Така, че как може да се очаква дългосрочна доходност от акции в размер на 20%? Много е вероятно дългосрочната доходност от акции да е около 1%, прогнозира още Марк Фабер.

А какво очакват професионалните мениджъри?

Изследване сред 400 мениджъра на хеджфондове, сочи, че те очакват доста по-добри резултати. По-точно 94% от тях очакват доходност между 9 и 17%. Пет процента са дори още по-големи оптимистични и очакват 18%, или повече. Само един процент очакват доходност между 6 и 8%!