Световните фондови пазари регистрираха лош старт на годината. И докато някои от водещите индекси по света вече официално са в състояние на мечи пазар (или на повече от 20% от върха си), други все още тепърва навлизат в тази територия.

В среда, в която индексът на сините чипове SOFIX се търгува на близо 30% от върха си (от април на 2014 година), а на световните борси видяхме масирани разпродажби от началото на годината, в инвеститорите възниква въпросът: как ще познаят края на мечия цикъл или корекцията.

Ето и някои начини за това, дадени от легендарния инвеститор Джим Слейтър, живял по време на мечия пазар през 70-те години на 20 век и автор на книгата The Zulu Principle. И макар тогава пазарът да е бил далеч по-различен от настоящия, пазарните правила са важали с пълна сила.

1. Кешът царува

Често при промяна на тренда към позитивен с пълна сила важи правилото „Кешът е цар“. Това до голяма сила вече се наблюдава на световните пазари.

Щатските инвеститори са изтеглили 48 милиарда долара от инвестиционните фондове през декември на миналата година, което е най-много от изтеглените 49 милиарда долара през септември на 2008 и 55-те милиарда долара през октомври на 2008 година.

Излишно е да се казва, че индивидуалните инвеститори не са особено добри в „таймирането на пазара“ и често се ползват като „контраиндикатор“, предвид податливостта им на паника.

В годините от 2008 до 2012 година индексът на сините чипове е регистрирал средна годишна възвръщаемост от 8.6%.

По този показател може да се кажа, че условието за това да сме близо до края на негативния тренд до голяма степен е изпълнено.

2. Лесно се намират стойностни акции

В края на негативни трендове обикновено лесно се откриват евтини акции. Те се отличават с много ниски съотношения цена-печалба (обикновено близки до исторически най-ниските им нива). Средната доходност от дивидентите е висока, а акциите се търгуват често под счетоводната си стойност.

За съжаление, тук това все още не е съвсем оправдано. Съотношението цена-печалба на широкия индекс S&P 500 е при ниво от 20.69 - при 19.7 преди година, и средно около 16.5 в исторически план.

Дивидентната доходност на индекса е при ниво от 2.36%, което макар и над средното от миналата година при 1.97%, все още е под това от 4.4% в дългосрочен план.

3. Лихвите падат

В момента сме в началото на цикъл на повишение на лихвите, така че това условие не е актуално. И все пак историята сочи, че като цяло началото на циклите на повишение на лихвите не е чак толкова лошо за борсовите индекси. Нещо повече, индексът традиционно се повишава в първата година след началото на този цикъл.

4. Инвестиционните консултанти са черногледи

Тук също няма пълно изпълнение на критерия. Може да се каже, че пазарните анализатори са разделени наполовина в очакванията си.

И докато много от пазарните светила, като Сорос и Друкенмилър, от известно време предупреждават инвеститорите да са внимателни, налице са много специалисти, които припомнят как инвеститорите, които продават в моменти на панически разпродажби, обикновено изпускат последвалия ръст.

По принцип налице е схващане, че пазарът намира своето дъно, когато всички на него са убедени, че той ще продължава да пада.

5. Минимални реакции при лоши новини

Когато пазарът спре да пада при лоши новини, това може да е знак, че посоката е на път да се промени. И тук все още няма съвпадение по този показател.

Инвеститорите прибягват към панически разпродажби всеки път, когато излязат лоши новини от Китай или за друга ключова икономика.

6. Малко IPO-та

Броят на осъществените първични публични предлагания значително се понижи през изминалата година, въпреки достигнатите нови рекорди от щатските индекси.

Набраните в тях средства бяха най-малко от 2009 година насам. Тук до голяма степен имаме изпълнение по този критерий.

7. Незаинтересувани медии

Публикациите и ТВ коментарите намаляват, докато публиката губи интерес към акциите. Определено нямаме изпълнение по този критерий, като финансовите телевизии се радват на сериозен интерес от широката публика, а борсови новини често се откриват дори в обикновените новинарски емисии на водещи телевизионни канали.

Критерия „Не ми говори за акции" по-скоро е изпълнен у нас, където интересът, дори и сред професионалистите, към родния капиталов пазар е минимален.