Спечели или загуби България от преструктурирането на дълга си

9116
Спечели или загуби България от преструктурирането на дълга си

Сериозен спор се заформи в интернет пространството относно негативите и позитивите за България във връзка с обмяната и обратнотo изкупуване на българските брейди облигации. Profit.bg ще представи основните аргументи на двете основни страни в спора.

Ето и мнението на трейдъра с дългогодишен опит на капиталовите пазари  Александър Николов, препечатано от личния му профил в социалната мрежа:

Защо имам право да правя оценки ли? Защото си плащам данъците, докато някои хора харчат тези мои данъци през държавни субсидии.


В посочените снимки ще намерите дълговите инструменти, пряк резултат от замяната на дълга осъществена от финансовия екип на НДСВ, както и последната емисия на държавен дълг, емитирана за да плати точно тези задължения, падежиращи на 15-ти януари 2013г. (част от тях).

Важността на темата е изключително ярка, тъй като е най-крупната сделка от новата история на България, съответно води до най-тежки положителни или отрицателни ефекти.

Ще се опитам да бъда достатъчно точен и ясен, за де е разбираемо за всички хора, въпреки опитите на... някои заинтересовани лица това да не е така.

Първо, малко история. Вследствие на събитията от 1994 г., когато в резиденция "Бояна" е подписан договорът с частните кредитори на България от Лондонския клуб - за намаляване и разсрочване на дълга на държавата ни и за трансформирането му в три вида брейди облигации, се появяват именно FLIRB, DISC, IAB, деномиринани в долари.

Съответно, когато доларът поскъпва – задълженията, които трябва да плаща България се увеличават и обратно – когато доларът губи позиции задълженията намаляват.

В последната снимка ще намерите графика на EURUSD, на която първото червено кръгче вляво, отразява моментът, в който настъпва първото събитие, а именно, издаването на брейди облигациите.

Погасяването (но не преструктуриране и/или замяна на дълга) започва от правителството на Иван Костов, при нетолкова прозрачни условия, но същността на материала е да се обобщат и оценят действията след есента на 2001 г., когато се стартират мащабни операции по изчистване на споменатите брейдита.

При осъществяване на подобни, изключително важни за държавата операции е необходимо да се пресметнат всички сценарии, рискове и евентуални ефекти от подобна сделка.

Настъпващия падеж на част от тези... реструктурирани инструменти през идната година също е важна предпоставка да се направи общ преглед за действията на правителствата през миналите години, и главно на инициатора на тази крупна сделка.

Историята показва, че рисковете са недооценени, дори пренебрегнати, като това води до тежки, преки негативни ефекти върху задълженията на България.

Но, ... когато се работи с чужди (държавни пари, мои, Ваши...) е доста по-лесно. Особено, ако имате и интерес за подобни сделки (интерес от комисионен характер). Тук искам да подчертая, че всички цитирани цифри са от официални източници и ИЗКЛЮЧВАТ платените КОМИСИОННИ от България за осъществяването на сделката.

Още от новата история на България (1990 г.) България показва хронични слабости при управлението на дълговите си инструменти, а все пак паметта на големите международни инвеститори все още помни мораториума от 90-та, като към това в текущия период може да се добави и тежката финансова и дългова криза, в която се намира ЕС.

Основните фактори, изтъквани като причини за осъществяването на подобна сделка са предвидимостта на капиталовите разходи, както и фактът, че приходите на България са пряко обвързани с лев/евро.

До преструктурирането на дълга ВСИЧКИ лихвени плащания по дълговите инструменти на България бяха ПЛАВАЩИ, пряко зависещи от 6-месечен LIBOR, който в момента на осъществяване на емисията беше на РЕКОРДНО НИСКИ СТОЙНОСТИ.

Така, няколко разлики – «новите» инструменти на НДСВ отложиха плащането, правейки го еднократно, веднъж на падеж, докато плащанията по FLIRB и IAB (инструмент за натрупани, но неплатени лихви) се плащат регулярно, започвайки съответно през 2002 и 2001 година.

С една дума – задължението вместо да се плаща текущо, сега и регулярно... се отлага да се плаща някога, на падеж, еднократно. Ще добавя тук и един позитивен (по моя оценка) ефект, който беше освобождаване на обезпечението по DISC-овете, и съответното му прехвърляне в държавния резерв.

Като... тук може би ще приключа с позитивите, тъй като доходността върху тези средства на практика е по-ниска отколкото ако седят под формата на обезпечение (финансов инструмент). Факт е, също, че след ефективното навлизане на пазарите на еврото, като единна валута все повече и повече държави емитират глобални и евро облигации, но... периодът се подбира много внимателно и ситуацията е съвсем различна при издаване на нова емисия и при реструктуриране на дълг.

И тук е време да започна с негативните НЕТНИ ефекти върху нашия джоб.

1. Предвид желанието да се изкупи (канселира) каквато и която и да е от емисиите по брейдитата съществуваше риск, при избирането на конкретен момент за осъществяване на сделката, а именно – рискът от това цената на брейдитата да поскъпне.

Българският бизнес

Подобни статии

Най-четени статии

Facebook Коментари

Добави коментар

Екипът на Profit.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Коментари

TIL
# 0
13:11 | 12 November 2012
Подкрепям опита да се правят анализи. Нищо, че са постфактум. Няма икономическа специалност, която да не изучава Стопанска история (е няма и спор, че няма студент, на който тя да не му е минимум досадна, да не използвам по-силна дума). А всъщност от анализа на Стопанската история могат да се правят важни изводи. Умните се учат от грешките на другите, тъпите ги повтарят, идиотите - повтарят собствените си. Очевидно са допуснати грешки, най-малкото при разполагането във времето, съзнателни или не, не става дума за търсене на наказателна отговорност. Все пак, участието на г-н Каролев в тази дискусия е малко странно. Твърде близък е той с Властта (даже е част от нея, със всички произтичащи от това благинки и възможности на база преференциален достъп до информация) в онзи момент, за да приемем мнението му за уместно в подобен исторически спор.
към Тони
# 1
11:11 | 12 November 2012
Тони, ама и ти нещо си избързал с изводите. Миналото е минало и суапа е направен при определен курс, който вече е фиксиран. Доларовия дълг е почти платен, с изключение на малката доларова облигация, т.е. бъдещия курс на долара не ни бърка и няма значение какъв ще е след пет години.
bb
# 2
16:11 | 10 November 2012
На онова празно лапацало каролев ще му кажа, че без да е финансист човек, като автора на статията, само пълен идиот може да превалутира дълг от долари в евро в навечерието когато страната - емитент на доларите влиза във война с 4-тата армия в света, каквато беше тогава иракската. Или пълен идиот или комисионер,който завлече 60 милона евро комисиона и я обърна на хотели по морето! Чудя му се само на владо какво кокалче подхвърлиха, ама то е ясно - едно хотелче на банско, та сега се дере.
Тони
# 3
16:11 | 9 November 2012
Благодаря ня Владо Каролев, че му е написал отговора на трейдъра, смятал външния дълг като счетоводител по ТРЗ. Мислех аз да му pi[a на трейдъра колко е далече от истината за управление на дълг на държава. Поради курсови разлики са загубени 500 млн., защото курса е бил 2.4 лв. за долар. сега е 1.52! Я си представи, че след 5г. курса стане 2.5 за долар, какво ще ми пишеш тогава счетоводителю? Каква теория ще защитаваш?? Сега ми вадиш разни проучвания големи банки! Къде са им прогнозите за сегашната криза в момента и как тя ще се развие следващите 3г.? Нали са супер в прогнозирането. Имам забележки във всеки извод, който си направил!
Абонирайте се за електронния
информационен бюлетин на Profit.bg