Спечели или загуби България от преструктурирането на дълга си

9038
Спечели или загуби България от преструктурирането на дълга си

Още в първи курс се учи, че финансово решение се взема на база наличните към датата на вземане на решението информация и прогнози. Това е т.н. принцип ex ante.

Три отделни fairness opinions са изготвени от „Джей Пи Морган”, „Ситигруп” и отдел „Капиталови пазари” на Международния валутен фонд за NPV на замяната. И трите потвърждават положителната нетна стойност на спестяванията от 110 милиона долара.

При взимането на решението за брейди замяната се взема предвид т.н. пазарен консенсус за валутните и лихвени forward криви. Към момента на замяната (2002 г.)и краткосрочните, и дългосрочните лихви на американски ДЦК бяха на историческо ниски нива, с ясни пазарни прогнози за повишение. Това всеки може да провери и днес. По-долу например е US$ 6 месечна форуърдна Либор крива към датата на двете брейди замени.


Към датата на брейди замените  форуардните валутни курсове тогава също не показваха тенденция за обезценка на долара.

Също така е  неправилен подходът да се анализира само ефектът върху дълга (пасива), без да се вземат предвид ефектите, произтичащи от трансакциите върху фискалния резерв (актива). Всички модерни теории за управление на дълг се базират на съответствието между активи и пасиви (asset-liability matching).

Брейди замяната е направена с ясно определени цели, които са подкрепени от МВФ  (виж Bulgaria – Selected Issues, Aug 2002, стр. 58), с който по това време България има предпазно споразумение, подписано години преди НДСВ да се създаде, както и от Европейската комисия, с която по това време се водят преговори за присъединяване към ЕС.

Целите на замяната са:

1. Намаление на номиналния размер на външния дълг.  Изпълнено! В резултат на замените се постига номинално намаление на външния дълг с  $209 млн., а няколко години след това, към края на мандата на НДСВ, номиналният размер на външния дълг пада почти на половина, а съотнесен към БВП, пада от 71% преди замените до 29% към края на 2005 г.

2. Намаляване на риска за бюджета чрез плавно постигане на балансирана лихвена структура, до постигане на баланс между плаващи и фиксирани лихви. Постигнато! От 70% плаващи лихви преди замените, съотношението е свалено до 59% след тях;

3. Намаление на дълга в долари. Изпълнено! От 69% преди замените делът пада до 55% след тях. Дългосрочната цел е за максимално съответствие между валутата на борда (евро) и дълга ни;

4. Плавно разсрочване на дълга. Изпълнено! Замените удължават срочността на външния ни дълг с 2.7 години;

5. Намаляване на дела на годишните разходи за обслужване на външния дълг  в бюджета.  Изпълнено! При пресмятане на годишните разходи за обслужване на външния дълг следва да се вземат пред вид не само плащанията по купоните на трите вида брейдита, но и започналите от 2002 година изплащане на главниците по две от брейди облигациите,което е договорено още при издаването на трите брейди облигации през.......година

6. Осигуряване на безпрепятствен достъп до международните капиталови пазари и подпомагане външното финансиране на частния сектор. Изпълнено! След замените България разви дългосрочни отправни точки (benchmarks) за външно финансиране и това допринесе за бум на по-евтини външни заеми за частния сектор и банките;

7. Увеличаване на фискалния резерв. Изпълнено !

8. Не на последно място – реализиране на спестявания в нетна настояща стойност към момента на сделките. Тази цифра е $110 млн. NPV от двете сделки, потвърдена от МВФ в докладите им от 2002 г. – 2003 г., както и от „Джей Пи Морган” и „Ситибанк”. Нещо повече, в доклада си от юли 2002 г. МВФ отбелязва: „Бордът на директорите поздравяват българското правителство за тяхната благоразумна политика за управление на публичния дълг, особено скорошната замяна на брейди облигации, която помогна за подобрението на профила на външния дълг. Успешната замяна подобри перспективите за външно финансиране и тази година, и в средносрочен план”

Освен горните цели, които са изпълнени, брейди обмяната води до няколко други позитивни ефекта за българската икономика, от които най-важният е, че за една година и трите международни рейтингови агенции няколко пъти повишиха кредитния рейтинг на България, което доведе до понижаване на т.н. рискова премия на страната и от там до намаление  на лихвените нива и облекчаване достъпа за финансиране на частния сектор и до сериозни лихвени спестявания за домакинствата и бизнеса, тоест паралелно с намаляването на цената на кредитния ресурс, се увеличава и обема на отпуснатите кредити за частния сектор.  По данни на БНБ  лихвите по частните кредити падат с между 1.2% и 1.8% в зависимост от валутата в 12-те месеца след брейди замените. Увеличението на кредитния ресурс също може да се верифицира от информацията достъпна на интернет на сайта на БНБ.

Българският бизнес

Подобни статии

Най-четени статии

Facebook Коментари

Добави коментар

Екипът на Profit.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Коментари

TIL
# 0
13:11 | 12 November 2012
Подкрепям опита да се правят анализи. Нищо, че са постфактум. Няма икономическа специалност, която да не изучава Стопанска история (е няма и спор, че няма студент, на който тя да не му е минимум досадна, да не използвам по-силна дума). А всъщност от анализа на Стопанската история могат да се правят важни изводи. Умните се учат от грешките на другите, тъпите ги повтарят, идиотите - повтарят собствените си. Очевидно са допуснати грешки, най-малкото при разполагането във времето, съзнателни или не, не става дума за търсене на наказателна отговорност. Все пак, участието на г-н Каролев в тази дискусия е малко странно. Твърде близък е той с Властта (даже е част от нея, със всички произтичащи от това благинки и възможности на база преференциален достъп до информация) в онзи момент, за да приемем мнението му за уместно в подобен исторически спор.
към Тони
# 1
11:11 | 12 November 2012
Тони, ама и ти нещо си избързал с изводите. Миналото е минало и суапа е направен при определен курс, който вече е фиксиран. Доларовия дълг е почти платен, с изключение на малката доларова облигация, т.е. бъдещия курс на долара не ни бърка и няма значение какъв ще е след пет години.
bb
# 2
16:11 | 10 November 2012
На онова празно лапацало каролев ще му кажа, че без да е финансист човек, като автора на статията, само пълен идиот може да превалутира дълг от долари в евро в навечерието когато страната - емитент на доларите влиза във война с 4-тата армия в света, каквато беше тогава иракската. Или пълен идиот или комисионер,който завлече 60 милона евро комисиона и я обърна на хотели по морето! Чудя му се само на владо какво кокалче подхвърлиха, ама то е ясно - едно хотелче на банско, та сега се дере.
Тони
# 3
16:11 | 9 November 2012
Благодаря ня Владо Каролев, че му е написал отговора на трейдъра, смятал външния дълг като счетоводител по ТРЗ. Мислех аз да му pi[a на трейдъра колко е далече от истината за управление на дълг на държава. Поради курсови разлики са загубени 500 млн., защото курса е бил 2.4 лв. за долар. сега е 1.52! Я си представи, че след 5г. курса стане 2.5 за долар, какво ще ми пишеш тогава счетоводителю? Каква теория ще защитаваш?? Сега ми вадиш разни проучвания големи банки! Къде са им прогнозите за сегашната криза в момента и как тя ще се развие следващите 3г.? Нали са супер в прогнозирането. Имам забележки във всеки извод, който си направил!
Абонирайте се за електронния
информационен бюлетин на Profit.bg