Теория на борсовите крахове

1599
Теория на борсовите крахове

Икономистът Марк Смит, автор на "История на глобалния финансов пазар: от Древния Рим до Силиконовата долина", описва закономерностите на финансовия крах така: "Събитията винаги се случват по един и същи начин. Първо се появява нещо ново, което предизвиква малка революция на икономическия фронт, предизвиква покачване на цените на акциите и носи големи печалби. Това води до ръст на цените на подобни акции.

После идва разплатата - някакви събития разрушават доверието към определени ценни книжа, започва бурна продажба, след която следва паника на борсата и криза - инвеститорите имат нужда от пари, за да погасят кредитите си, парите от които са вложили в акции, и спешно разпродават инвестиционните си портфейли. След известно време историята се повтаря".

Дидие Сорние в "Защо се рушат финансовите пазари" пък твърди, че никой никога не може да предскаже кога ще започне една криза и привежда редица примери, когато прогнозите са се оказали погрешни. Според него опитите да се определят ясни признаци на предстояща криза са безсмислени, но все пак те имат определени закономерности. Той е установил, че през 20 в. е имало общо 50 кризи, случващи се на средно около 400 седмици.

Според теорията на Киндербергер причините за кредитните кризи могат да сведат до няколко основни тези:

1) На финансовите пазари периодично тържествува ирационализъм

2)Той също има свои закони

3) За преодоляване на вече настъпила криза трябва заемодател, който да отпусне пари в труден момент (обикновено това са централните банки)

4)Кризите не могат да бъдат избегнати.

Бертран Ронер в "Закономерности на спекулацията" излага идеята си за "иконофизика", според която световната икономика се подчинява на законите на физиката. Участниците на пазара си взаимодействат подобно на молекулите и електроните. Проблемът на теорията е, че финансовите пазари категорично отказват да се подчинят на каквито и да било закони. Ронер смята, че всъщност "физическите" закони на различните пазари са различни и по-различен начин определят спекулативните пикове.

Бено Манделброт и Ричард Хъдзън в "Неправилното поведение на пазарите" критикуват два основни закона на финансовите пазари. Те доказват, че представата за равномерно и пропорционално разпределение на цените на акциите не съответства на реалността, дори напротив - "нормалното" разпределение на цените е по-характерно за периодите на крах.

Вторият разкритикуван постулат е, че цените на различните акции не зависят помежду си и се определят само от резултатите на своите емитенти. "Нищо подобно", казват те, "Акциите се подчиняват на стаден инстинкт - курсовете на едни непряко зависят от тези на други, а утрешният курс не само се "отблъсква" от днешния. Миналогодишните котировки влияят дългосрочно".

Facebook Коментари

Добави коментар

Екипът на Profit.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Абонирайте се за електронния
информационен бюлетин на Profit.bg