Дали става въпрос за манията по лалета в Холандия през 17 век, или за интернет-манията в края на 90-те години, инвеститорите нееднократно са доказали, че често следват нерационално поведение.

В света на академичните финанси се счита, че такова нерационално поведение е невъзможно, но ние много често ставаме свидетели на подобно от страна на инвеститорите, които нерядко се увличат по "мании".

Ако инвеститорите са рационални те не биха допускали да вземат емоционални решения, а от там да се получават така наречените "балони", които в крайна сметка приключват рано или късно по един и същ неблагоприятен за инвеститорите начин, коментират в изданието Morningstar.com.

Много изследвания върху инвеститорското поведение сочат склонността на инвеститорите да екстраполират трендове от миналото твърде далеч в бъдещето, много често правейки ги уверени в своите решения, както и слабо мобилни относно бъдеща информация.

Подобни решения най-често не са в полза на инвеститорските интереси и желанието им да реализират добри доходности.

Идеята относно това, че инвеститорското поведение може да рефлектира негативно върху вземането на инвестиционни решение все по-често се разглежда от специалистите в последните години, довело до ново направление в икономическата наука, наречено "поведенчески финанси".

Специалистите, задълбочили се в изследването на философията и поведението на инвеститорите, препоръчват да се избягват някои много чести инвеститорски грешки.

Първата често срещана такава е разчитане твърде много на "наскорошното минало". На фона на огромната информация, с която инвеститорите разполагат, много често в усилията си да спестят време и усилия си изготвят някаква стратегия, която следват. Наличието на "кратки пътища" за вземане на решения много често е полезно, но в някои случаи води и до грешни решения.

Един от най-ярките примери за такова грешно поведение е автоматичната екстраполация на тренд на дадена компания за предсказване на бъдещото й движение.

Автоматично използвано в практиката, без да се направят допълнителни проучвания и изследвания, екстраполирането с цел предсказване на бъдещето може да доведе до включване на инвеститорите в края на тренда, или непосредствено преди корективно движение.

Проблемът е, че историческото представяне не винаги показва какво ще се случи в бъдеще.

Анализаторите препоръчват този съвет да се има предвид независимо от вида на активите, за които става въпрос, било то силното представяне на недвижимите имоти, суровините, развиващите се пазари, малките компании и др.

Вторият съвет, който специалистите отправят към инвеститорите е да имат предвид, че те не винаги знаят толкова, колкото си мислят.

В тази насока се дава примера с шведските шофьори, запитани в изследване на техните способности през 1981 година. Според 90% от тях те са с умения над средните, което статистически е невъзможно.

Според направени изследвания твърде уверените в собствените си способности инвеститори поемат значително по-големи рискове поради сигурността си. Тази търговия обаче би могла да стигне до хазартни стойности и да доведе след себе си значителни по размер загуби за инвеститорите.

Изследване на професор Брад Барбър, направено сред 66 000 домакинства, използващи интерактивен брокер за периода между 1991 и 1996 година е посочило, че активно търгуващите инвеститори със средномесечен оборот от над 8.8% от стойността на активите им са реализирали средна годишна доходност в размер на 11.4% за посочения период, докато тази на пасивните инвеститори е възлязла на 18.5%.

До голяма степен причина за това е и значително по-големият размер на комисионите плащани за сключваните от тях сделки при активна търговия.

Цялата тази търговия би била обоснована при замяната на притежаваните вече акции с такива, носещи по-висока доходност. Според проучването обаче, доходността на новите компании, включени в портфейлите, минимално е изпреварвала тази на продадените вече, а като се вземат предвид и плащаните комисиони, тя е била дори по-ниска.

Третият съвет към инвеститорите е да задържат печелившите компании в портфейла си и да се отървават от губещите възможно най-скоро.

Тук психологическият ефект е най-силен при инвеститорите. Много често те са склонни да вършат точно обратното, като дори увеличават размера на губещите си позиции за сметка на печелившите, често поради факта, че просто не могат да си признаят, че са сбъркали.

Един от начините да не се допуска тази грешка е приемането на стратегия за по-рядко ребалансиране на портфейлите на инвеститорите.

Друга причина инвеститорите да избягват закриването на губещи позиции е страхът им да осчетоводят загуба, което специалистите съветват, че в никакъв случай не бива да ги притеснява. Инвеститорското съзнание трябва да приеме ясно факта, че на финансовите пазари не само се печели.

В заключение може да се каже, че спазването на финансова дисциплина е в основата на инвеститорския интерес. Както споменава инвестиционното гуру Уорън Бъфет, успешното инвестиране не е свързано с коефициента на интелигентност и не трябва да си гений, за да печелиш на финансовите пазари.