Трите най-добри фонд мениджъри в историята

1757
Трите най-добри фонд мениджъри в историята

Сайтът Investopedia.com подреди най-добрите мениджъри на взаимни фондове в историята на САЩ.

Критериите, по които са определени трите имена, са:

- дългосрочни резултати (разгледани са само мениджъри с дълги години на активност),
мениджъри, които вече са се оттеглили, защото така може да се проследи цялата им кариера
- мениджърите трябва да са били начело на фондовете самостоятелно, не се отчита „ team work“
- принос – те трябва да са допринесли за развитието на инвестиционната индустрия като цяло.

Бенджамин Греъм

Наричат го още “бащата на анализите на ценни книжа”. Някои не считат Греъм за фонд мениджър, но всъщност той е бил такъв, тъй като е ръководел организация еквивалентна на това, което днес наричаме взаимен фонд от затворен тип заедно с неговия бизнес партньор Джером Нюмън в периода 1936 до 1956 г.

Инвестиционен стил: т. нар. инвестиране в стойност

Най-добра инвестиция: GEICO. За акционерите на Греъм и Нюмън GEICO скача от 27 долара до еквивалента на 54 000 долара/акция. По ирония на съдбата GEICO не отговаря на стратегията на Греъм. Освен това той продава повечето си позиции в рамките на най-много две години, но GEICO държи в продължение на десетилетия.

Принос: Той написва книгата „Анализ на ценните книжа“ заедно с колегата си професора от Университета в Колумбия Дейвид Дод през 1934 г. През 1937 г. излиза „Тълкуване на финансовите отчети“, а през 1949 г „Интелигентният инвеститор“ - книгата, която впечатлява Уорън Бъфет толкова много, че той издирва Греъм и учи при него в Колумбия, а по-късно и работи в неговата компания Graham-Newman Corporation.

Греъм също така полага основите на днешния CFA Institute. Той започва тази инициатива на Уолстрийт през 1914 г – много преди основаването на Комисията по ценни книжа (SEC), тъй като вижда нуждата за полагане на изпити и издаване на сертификати на анализаторите на ценни книжа.

Доходност: Тук има различни данни, тъй като говорим за много отдалечен период във времето, когато е имало и различни методи за изчисление. В книгата си „The Money Masters" Джон Трейн пише, че в продължение на 20 години корпорацията Graham-Newman е постигала доходност от 21% на година. “Ако инвеститор е вложил 10 000 долара през 1936 г., е щял да печели средно 2 100 долара всяка година до 1956 г., като накрая е щял да си възвърне първоначалните 10 000 долара,“ пише в Трейн .

Сър Джон Темпълтън

Списание Форбс го нарича “деканът на глобалните инвестиции”. Получава титлата сър от Кралицата, известен е като филантроп и меценат на Оксфордския университет.

Инвестиционен стил: инвестиране в стойност и против глобалните тенденции. Неговата стратегия е да купи актив, когато прогнозите на всички други са станали най-песимистични.

В началото на Първата световна война Темпълтън купува акции на всяка една европейска компания, чиято цена е паднала под 1 долар, включително на такива които са в процес на банкрутиране. Той прави това с 10 000 долара, взети назаем. След 4 години продава акциите за 40 000 долара. Също така издирва подценени компании в целия свят.

Най-добри инвестиции: тези в Европа в началото на Първата световна война, също и Ford Motor през 1978 г., когато компанията е на прага на фалит, както и инвестиции в Япония през 1962 г., в Перу през 80-те години и в акции на компании от технологичния сектор през 2000 г.

Принос: основател е на организацията Franklin Resources, а колежът Templeton – бизнес звеното на университета в Оксфорд е носи неговото име.

Доходност: Той е начело на фонда Templeton Growth Fund в периода 1954 до 1987 г. Всеки 10 000 долара инвестирани през 1954 г в акции клас А биха нараснали до 2 мн долара през 1992 г (когато той продава компаията), или около 14.5% на година.

Т. Роу Прайс-младши

Т. Роу Прайс започва да търгува на Уолстрийт през 20-те години, а през 1937 г. основава инвестиционна фирма. През 1971 г. продава фирмата си, която става публична в средата на 80-те години. Стартира управлението на фонд доста по-късно. Известен е с фразата „ Това, което е добре за клиента, е добре и за фирмата.“

Инвестиционен стил: инвестиране в стойност, дългосрочно инвестиране

Прайс инвестира в компании, които според него имат добро управление и са лидери в съответния сектор. Той предпочита да задържа инвестицията в продължение на десетилетия и търси компании с дългосрочни перспективи за растеж.

Май-добри инвестиции: Merck през 1940 г. – говори се че е получил доходност от 200 пъти първоначалната си инвестиция, също и Coca-Cola, 3M, Avon Products и IBM.

Принос: Прайс е един от първите, които въвеждат такса, базирана на актива под управление, а не комисиона за управление на пари. Основава T. Rowe Price през 1937 г. Един от пионерите на стратегията за дългосрочно инвестиране съчетано с диверсификация.

Доходност: Първият му фонд стартира през 1950 г. и има доходност от 500% за периода до 1960 г. През 1960 г стартира Emerging Growth Fund, който е един от най-успешните фондове в историята, сред инвестициите му са Xerox, H&R Block and Texas Instruments.

 

Facebook Коментари

Добави коментар

Екипът на Profit.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Абонирайте се за електронния
информационен бюлетин на Profit.bg