Шази Висрам, основател и главен изпълнителен директор на марка детски храни с годишни продажби в размер на 130 млн. долара, получава своята голяма идея, докато учи MBA в Колумбийския университет, но не в класната стая.

Тя разговаряла с позната, работеща майка на близнаци, която й споделила, че се чувства виновна за това, че няма възможност да приготвя домашна храна за своите бебета. След като направила свое проучване, Висрам открила, че при бебешките хранителни продукти почти няма развитие от 30-те години на миналия век, като в същото време предлагали нисък марж на печалба на търговците на дребно.

Висрам видяла възможност да създаде модерна марка бебешки храни, която да генерира печалба за търговците на дребно. Тя офциално стартира своя бизнес Happy Family (регистрирана като Nurture Inc.) три години по-късно, през 2006 г. Съосновател на компанията е Джесика Ролф.

През 2013 г. Висрам продава 92% от компанията на Danone за около 250 млн. долара. Тя остава главен изпълнителен директор и успява да направи така, че марката разполага с над 100 продукта, продавани в 34 страни. През 2016 г. тя очаква компанията да генерира 150 млн. долара приходи.

Висрам, която е дъщеря на имигранти от Пакистан и Танзания, сега сама си е клиент, тъй като има 6-годишен син и очаква и момиченце. Ето какво споделя тя пред Forbes за изграждането на нейния бизнес-мечта, за решението да продаде компанията и за това какво би могла да посъветва предприемачите.

Как стартирахте Happy Family?

Прекарах първата година или две в утвърждаване на моето усещане, че тази категория е наистина узряла за пробив. Майка ми е първият човек, които ми предостави финансиране в размер на 20 000 долара. От роднини и познати набрахме първите 500 000 долара, като някои от чековете бяха за по 2 500 долара. Започнахме като много малка компания

Кой беше повратният момент?

Започнахме със замразени бебешки храни. Това бе страхотен продукт, но карахме майките да пазаруват за бебетата си в различна част от магазина и първоначално не бе по-удобно, отколкото да отвориш бурканче. Големият повратен момент бе през 2009 г., когато пуснахме торбичките с бебешка храна.

Намерихме алтернатива на бурканчето и това напълно промени играта. През 2009 г. имахме 6 млн. долара продажби, а до 2011 г. вече генерирахме по 35 млн. долара продажби годишно.

Кое е най-голямото предизвикателство, с което сте се сблъсквали?

Да намерим капитала, който ни е необходим, за да надграждаме марката, докато в същото време не изменяме на нашата визия и мисия. Ако се доверите на финансови партньори, които просто очакват доходност, в крайна сметка може да се наложи да предадете контрола над компанията.

Прекарах половината от времето си в набирането на средства от отделни хора вместо от компании за дялово инвестиране. В крайна сметка набрах 23 млн. долара от 186 души в периода 2004 - 2012 г. Трябваше да бъде изобретателни, защото като цяло не ни достигаха средства.

Например, използвахме различни маркетингови похвати, като майки из цялата страна ставаха местни посланици на нашата марка.

Защо решихте да продадете компанията на Danone?

Отчитахме феноменално бърз растеж, но имаше и по-големи възможности, до които не можехме да достигнем. Danone имаха най-невероятния център за развойна дейност и това бе най-голямата компания за детски храни в света.

Компанията също така има големи успехи в това да помага на марките да се разраснат, като в същото време запазва най-високо качество в световен мащаб.

Каква е целта ви сега?

Искам да видя как Happy Family достига годишни продажби от над 1 млрд. долара и мисля, че компанията има потенциала да стори това в следващите 10 години. Целта обаче е също така да се запази сърцето и душата на марката.

Какъв е вашият съвет към предприемачите, които се опитват да баласират между работата и семейството?

Не мисля, че такъв баланс е възможен, когато градиш нещо. Ако обаче си мислите, че трябва да го намерите, защото сте чели за това в някакво списание, ще чувствате вина. Спрете това чувство – то е не само загуба на време, но и действа деструктивно.

Какъв съвет бихте дала на себе си, ако бяхте на 20 г.?

Мисли за времето, което отделяш на неща, които не са наистина продуктивни и измисли начини да не продължаваш с това. Също така пътуването е успехът, така че се наслаждавай на тази част. Липсват ми онези първи дни, които бяха изпълнени с предизвикателства и изискваха толкова много изобретателни реакции.

Как продължавате, когато нещата стават предизвикателни?

Винаги съм усещала, че мога да върша всичко – ако става въпрос за ракетна физика, мога да стана ракетен физик. Не съм човек, който се страхува да сподели идеите си.