Един анализ на Александър Николов, портфейлен мениджър в УД Карол Капитал Мениджмънт, на тема „Умря ли концепцията за дългосрочно инвестиране на фондовите пазари", написан специално за Profit.bg:

След слабото представяне на американския фондов пазар през тази година (към момента основните индекси Dow Jones Industrial и S&P500 са около и малко под „нулата" от началото на годината), зачестиха анализите дали дългосрочното инвестиране вече е неприложимо.

Под дългосрочно инвестиране се разбира стратегия, при която инвеститорът влага средства в избрани от него акции или в пазара като цяло и след това държи акциите си с години и десетилетия. Фактът обаче, че основните индекси сега са на стойности, близки до или под тези от началото на 2000 г., ясно показва, че една такава стратегия е била крайно неподходяща и някои говорят за „загубеното десетилетие" за инвеститорите.

Ситуацията на останалите фондови пазари по света (извън САЩ) е разбира се различна, но усещането, че дългосрочното инвестиране не работи, важи в пълна сила и на тях.

Преди да дам моят отговор на въпроса дали дългосрочното инвестиране умря, нека видим кога всъщност стратегията, да се държат акции дългосрочно, работи.

Обикновено тази стратегия работи, когато пазарът е в продължителен възходящ тренд - такъв, който продължава с десетилетия и е очевидно губеща в периоди на спад или продължителна странична консолидация. Периоди на дълъг възход на американския пазар са от 1942 до 1966 г. и от 1982-а до 2000 година.

Както сигурно се досещате, стратегията „купи и дръж" е била особено популярна най-вече към края на тези периоди. Защо? Защото всички лесно се убеждават колко по-сполучливо би било, ако вместо да се опитваме да прогнозираме пазара, си бяхме държали акциите през цялото време.

В периодите на продължителна странична консолидация или спад (1929 - 1942 година, 1966 - 1982 година и от 2000 година до днес) този подход не работи. Но познайте дали инвеститорите са откривали, че той не работи в началото на тези периоди на спад или консолидация?

Точно обратното - отричането на дългосрочното инвестиране и придържането към стратегия на точно прогнозиране на пазара е било популярно, едва след като пазарът е бил вече известно време под натиск. Така е и сега: не случайно едва сега- през 2011 г., инвеститорите се предават, като признават, че на пазара не може да се инвестира дългосрочно, и говорят за загубено десетилетие.

След като започне следващият продължителен възход и пазарът поскъпне без прекъсване в продължение на 5-8 години, отново на мода ще бъде стратегията на дългосрочно държане на акциите. А дотогава то ще се отрича и на почит ще бъде стратегията за по-прецизно прогнозиране (market timing).

С други думи, ясно е (вероятно дори и без тези примери), че стратегията да инвестираме дългосрочно работи при възходящ пазар и не дава добри резултати по време на спад и консолидация. Тъй като повечето участници на пазара не могат да открият смяната на пазарния тренд навреме, то обикновено минават години преди те да се ориентират към стратегията, която е подходяща за съответните пазарни условия.

Въпросът за стратегията „купи и дръж" има обаче и още един аспект. Повечето инвеститори използват тази стратегия, за да оправдаят това, че не искат да поемат отговорност за действията си, когато пазарът започне да пада. Затова и Робърт Киосаки нарича стратегията „купи, дръж и се надявай" ("buy, hold & pray"). Защото повечето инвеститори правят именно това - купуват акции и се надяват те да вървят нагоре, но не правят нищо, ако тези акции тръгнат надолу, затова, защото нямат план как да действат, когато пазарът върви срещу тях.

В заключение, считам, че от гледна точка на медиите, стратегията „купи и дръж" ще стане трайно популярна отново едва към 2020 - 2025 година, тогава, когато са минали поне 5-6 години от следващият възходящ пазар. Самият подход на дългосрочно инвестиране има своите предимства тогава, когато сме в траен възходящ пазар, но най-важното е инвеститорите да не го използват за извинение защо не са затворили губещите позиции по време на низходящ пазар.

Анализът има образователен характер и не представлява предложение за покупка или продажба на финансови активи!