Трудният старт и огромните загуби, реализирани от инвеститорите на фондовите пазари в началото на годината, ги накараха да обърнат своите погледи към алтернативни инвестиции.

Очакванията за по-нататъшна волатилност и ниска възвръщаемост са други причини за това. Обикновено нарастването на волатилността инициира след себе си по-голям интерес към алтернативните инвестиции.

Какво са алтернативни инвестиции?

По същество, това са инвестиции и инвестиционни стратегии, простиращи се отвъд традиционните акции и облигации. В тях се включват суровините и техните фючърси, хеджфондовете, недвижимите имоти, частните компании, валутите и дериватите и др.

Много от алтернативните инвестиции, като например частните компании или хеджфондовете, се смятаха за запазена територия за институционалните инвеститори поради по-големия размер на инвестициите, които те изискват понякога.

С развитието и напредването на технологиите и финансовите услуги обаче, те стават все по-достъпни и за малките инвеститори. В основата на това е развитието на индустрията на индексните фондове (вече има индексни фондове, базирани на почти всякакъв род активи).

Като цяло алтернативните инвестиции са негативно корелирани с повечето традиционни инвестиционни класове активи, така че те традицинно се представят добре, когато пазарът се представя лошо.

Така например алтернативните инвестиции се представяха значително по-добре от пазара по време на финансовата криза преди осем години. За периода между октомври 2007 и април 2009 година единственият „традиционен актив“ с позитивен доход за инвеститорите бяха корпоративните облигации с инвестиционен рейтинг.

И докато водещите щатски индекси се понижиха с над 40% от стойността си, някои алтернативни инвестиции, като например златото, отбелязаха двуцифрена възвръщаемост.

Разбира се, не всички алтернативни класове активи се представяха добре. По време на разгара на кризата суровините като цяло загубиха 25% от стойността си, докато хеджфондовете, залагащи на къси и дълги позиции, донесоха средна загуба за инвеститорите от 17%. И макар негативни, тези цифри все още бяха далеч по-добри за инвеститорите от общото представяне на пазара.

Подобни резултати са наблюдаваха и по време на пукането на интернет балона между 2000 и 2002 година. За този период водещите щатски индекси загубиха 35% от стойността си, докато хеджфондовете, следващи глобални макро стратегии донесоха печалби на инвеситорите от над 40%. Активно управляваните фючърсни фондове регистрираха капиталови печалби от 21%, а арбитражните фондове – 11%.

Разбира се, алтернативните инвестиции имат и своите негативи. Те обикновено се представят по-зле от пазара в моменти на ръст.

При последния бичи пазар между 2010 и 2015 г. индексният фонд IQ Hedge Multi-Strategy Tracker ETF е носил средна годишна възвръщаемост от едва 1.77% при над 8% за Vanguard Total Stock Market ETF.

Типовете алтернативни активи

Няколко са основните направления, към които търсещите алтернативни инвестиции могат да се насочат.

Едно от тях са глобалните макро фондове. Това са хеджфондове, в които портфолио мениджърите заемат дълги и къси позиции или купуват фючърси, в зависимост от възгледите им за глобалната макроикономика и политическите условия.

Фючърсите на суровините са друг популярен алтернативен инвестиционен клас. Те дават директен достъп на инвеститорите към суровини като петрол и злато, например.

Инвеститорите могат да избират между директна покупка на фючърси или индексни фондове, инвестиращи във фючърсни контракти.

Рисковият арбитраж е стратегия, възползваща се от моментното разминаване в цените на определени активи. Фондовете, залагащи на тази стратегия, често инвестират в компании обект на сливания и поглъщания. Налице е още валутен арбетраж и ликвиден арбитраж.

Дългите-късите хеджфондове са инвестиционни структури, които продават и купуват акции едновременно. Налице са различни стратегии, като например да се купуват определени сектори и да се продават други, да се купуват едни пазари и да се продават други и т.н.

Недвижимите имоти са друг широко популярен алтернативен клас. Инвеститорите се сдобиват с експозиция към имотите чрез покупката на акции в компании, инвестиращи в недвижими имоти.

Валутните пазари са източник на много възможности. Към тях инвеститорите имат директен достъп и посредством индексни фондове, базирани на различни валути.