Кое е най-елементарното обяснение за повишилия се през миналата година и вероятно повишаващ се и занапред интерес към Българска фондова борса?

На първо място се сещам за високата доходност (със задна дата) на инвестицията в ценни книжа на компаниите от публичния сектор (в пъти над инфлацията и лихвите по депозитите в банка), повечето примери за успешно проведени първични публични предлагания от провалилите се такива и агресивната рекламна кампания на колективни инвестиционни схеми, съпроводени от гръмки медийни заглавия. Благодарение на подобно развитие на обстоятелствата борсата излезе от сянката на неизвестното, за да се превърне в “модата Българска фондова борса”.

А сега нека си представим следния сценарий: семейство от т. нар. средна класа се радва на благополучие, успявайки да задели някой друг лев от месечното си трудово възнаграждение. Естествена човешка потребност е нуждата от сигурност, стремеж към по-добър живот и увеличаване на жизнения стандарт. Всичко това е обвързано с бъдещето и бъдещите планове.

Така и това семейство си има своите планове. Те включват подсигуряване живота на собствените им деца, придобиване на нови вещи, възможност за почивки в известни курорти, редовни пътувания зад граница и не на последно място собствен имот. Вариантите за постигането им не са толкова много – повишаване на работното място и работната заплата на член от семейството (несигурно и изисква време), спестявания в банкови депозити (сигурно, но изисква време), теглене на кредит (утежнява семейния бюджет), а защо не и инвестиция в ценни книжа на Българска фондова борса (на пръв поглед бързо и лесно).

“Лесните” странични доходи от неположен труд са хубаво нещо. Особено, когато развоят на събитията около капиталовия ни пазар е така благоприятен и стана все по-привлекателен за всеки един от нас.

Така и нашето семейство, най-накрая, предприема стъпката да пренасочи спестяванията си към фондовата борса, преценявайки отделните варианти. Обяснението е просто – желанието и надеждата за увеличаване на семейното богатство от една страна, и от друга, опасението да не закъснеят да се включат в играта, когато тя е най-привлекателна, а това означава едно – по-малка доходност, предвид големите очаквания.

Оттук нататък произтичат два основни развоя на събитията. Единият е с щастлив край, като при него семейството успява да извлече, да го наречем, максимума от пазара, постигайки го по ред причини. Важно е да се спомене, че семейството не прехвърля всички свои спестявания на борсата, нито са теглени допълнителни средства за инвестиране.

В този случай членовете на семейството следват своя стратегия и придобиват усет кога да се откажат, каква част от вложените средства да изтеглят и каква да оставят на пазара. Не на последно място, те не забравят за какво са решили да вложат спестяванията си в ценни книжа, като не залагат на карта своето бъдеще. Така борсата се превръща в един от вариантите за увеличаване на семейните доходи с по-дългосрочен хоризонт. Нека определим подобно поведение по-скоро като рационално. Но не този случай е обект на коментара, донасящ удовлетворение на семейството.

Хората са различни и някои се увличат от първоначално реализираната доходност (ако има такава, а не последва моментално стопяване на инвестираните спестявания поради неподходящо излизане на пазара) и “лесните” пари. Оттук произтича и вторият сценарий.

Както се казва “Апетитът идва с яденето”, което ще рече, че желанието за по-голяма печалба нараства прогресивно с реализираната до даден момент доходност. Тогава семейният балон се надува от прекомерно нарасналото его и желание за повече, като всички спестявания вече са прехвърлени на капиталовия пазар.

Сигналите не се разчитат, а постепенно натрупаният аванс се стопява, за разлика от надеждата и очакването, че това е временно явление. Вероятността от загуба, ако не на всичко, то поне на по-голяма част от инвестираните средства, се самоизключва като възможност, докато тя не се случи.

Разочарованието и загубата в случая може да изиграят много лоша шега на нашето семейство, което, ако не преглътне случилото се, едва ли го очакват щастливи години на съвместен живот. Най-лошото в случая е, че печеливши от ситуацията едва ли има. От една страна, нараства напрежение сред обществото, в чиято основа стои капиталовият пазар.

За съжаление, можем да дадем не един пример как в България настроенията лесно се прехвърлят от едната крайност към другата, а както вече стана ясно, борсата излезе от сянката на неизвестността, за да си проправи път към центъра на общественото внимание.