Ако нямате познания относно инвестирането и не възнамерявате да се учите, ако не можете да различите добра компания от не толкова добра, тогава ще трябва да поверите парите си на някой, който да ги управлява вместо вас, коментира Джей Макдоналнд пред финансовото издание Bankrate.com.

Един от малкото разумни избори при подобни случаи е да ги поверите на взаимните фондове. Сред негативните страни, които се сочат пред това да си поверите средствата на такава колективна схема са таксите и комисионите, събирани за управлението на средствата ви.

Набираните такси от фондовете възлизат на средно 2-3% на година от активите във фондовете в България, като в някои случаи може дори да възлязат на повече.

Според автора обаче, инвестиционните фондове няма да ви предложат нищо, което един индекс фонд да не може да предложи на много по-ниска цена.

В същото време в дългосрочен аспект много изследвания са посочили, че доходността на взаимните фондове клони към пазарната.

И макар това да е вярно за по-развитите пазари, на които инвеститорите се радват на широк набор от предлагани инструменти, като индексни фондове, фючърси върху индекси и др., то може да се каже, че у нас подобни алтернативи не съществуват.

Към настоящия момент в страната ни съществува един единствен индексен фонд, така че пред обикновените инвеститори не съществуват много опции, освен тази да си управляват активите сами или да ги дадат на доверително управление.

Последната обаче е още по-малко за препоръчване, на фона на факта, че, разбира се, никой няма да Ви гарантира доходност, а при реализиране на такава таксите са значителни, варират в рамките на 20% от печалбата обикновено .

При липса на познания, достатъчно свободно време или мисълта, че не е чак толкова сложно, най-добрата алтернатива си остават фондовете, според финансовите специалисти.

Според Макдоналд финансовата общност може да се раздели на две групи – хора, които са неграмотни в инвестирането и ще си останат такива и хора, които ще научат онова, което добрите инвеститори знаят от 100 години.

Първите ще се придържат към взаимните фондове, защото нямат друг избор. Вторите ще научат какво представлява една компания, какви са фундаментите й и каква би трябвало да е цената на акциите й. Ако знаете това, ще знаете и дали си струва да се купува, а ако си струва, просто "купувате и бягате".

Когато можете да купите Johnson & Johnson на добра цена (тънко), не ви трябва взаимен фонд. Не е никак трудно - ако имаш изгодна възможност, купуваш. А и не е нужно да го правиш непрекъснато. Една добра възможност може да бъде достатъчна, ако сте например дългосрочен инвеститор.

И тук има редица изследвания, доказали дори превес в полза на твърдението, че пасивните инвеститори реализират по-добра доходност в средносрочен аспект.

За начало намирането на една изгодна емисия е добър старт. След време може да попаднете на друга такава. След още време вече ще сте по-добър и накрая ще се окаже, че имате акции на четири или пет наистина добре представящи се компании, в четири или пет различни сфери на дейност - нещо, което може да се определи като достатъчна добра диверсификация.

Един от най-великите инвеститори на нашето време - Уорън Бъфет е казал “Диверсифицирането е защита срещу незнанието”. Без да се обиждат, добре е хората да възприемат, че ако нямат достатъчно познания за да видят разликата между прекрасна компания на изгодна цена (на разпродажба) и лоша компания на лоша цена, тогава наистина ще трябва да диверсифицират, просто нямат друг избор.

Но ако знаят кое е добро и кое е лошо, тогава диверсификацията, особено в широк смисъл, ще вреди на портфейла им.

Към начинаещите инвеститори специалистите препоръчват първоначално да диверсифицират, а впоследствие да намерят една добра компания, където да не инвестират целия си портфейл. Когато това решение докаже правотата си, добре е да се огледат и за други подходящи компании.