Хети Грийн е първата жена, инвестирала на Уолстрийт. Тя също така е пионер в стила на инвестиране на Уорън Бъфет, известен като “инвестиции в стойност”.

Когато умира през 1916 г., на 81-годишна възраст, Грийн разполага със 100 млн. долара в брой и притежава над 6 000 различни активи, в това число - железници, хотели, офис сгради, театри, църкви и гробища.

Състоянието й е оценявано на близо 200 млн. долара, което я прави най-богатата жена в света. Днес тази сума би се равнявала на покупателната способност на около 4.5 млрд. долара, пише Telegraph.

За сравнение, състоянието на един от най-видните банкери - Джей Пи Морган, който умира три години преди Грийн, възлиза на 80 млн. долара.

Хети (накратко от Хенрита) Робинсън е отгледана от нейните баща и дядо, които притежават една от най-големите китоловни флотилии в Америка. Финансовото й образование започва на шестгодишна възраст, когато чете финансовите новини на дядо си и ги обсъжда с него. До 13-ата си година тя вече се грижи за счетоводството на семейния бизнес.

За 20-ия й рожден ден баща й й подарява пълен гардероб с най-новите и модерни рокли на стойност 1 200 долара, за да привлече заможен кандидат за ръката й. Начинът, по който реагира тя на подаръка, обаче е показателен за нейните приоритети – тя продава дрехите и инвестира парите в държавни облигации.

Тя обаче започва да инвестира сериозно, когато наследява 7 млн. долара след смъртта на баща й през 1865 г., когато е едва на 31 г. Получава веднага 1 млн. долара от наследството, а останалите са в попечителски фонд, управляван от мъж, от който може да тегли средства всяка година. Грийн получава още 600 000 долара след смъртта на нейна леля и съдебни битки с други роднини.

Няколко години по-късно тя се омъжва за Едуард Грийн, банкер и бизнес партньор на баща й. Тя обаче настоява за предбрачен договор, в който е регламентирано, че двамата разполагат поотделно с финансите си. Младото семейство се мести в Лондон, където Грийн ражда две деца. Семейството се завръща в САЩ седем години по-късно.

Въпреки че Грийн наследява значително богатство, нейната инвестиционна стратегия я превръща в най-богатата жена в света. Тя предпочита консервативните и дългосрочни инвестиции, значителните парични резерви и хладнокръвното мислене по време на криза. Тя проучва компаниите щателно и едва когато е убедена в тяхната стойност, купува или продава.

При смъртта си Грий притежава 6 000 имота в 48 щата. Сред железниците, хотелите и офис сградите тя също така притежава гробища и ипотеки за близо 600 църкви. Тя купува проницателно имоти в покрайнините и чака градът да дойде до тях.

Интересът й към железниците преди няколко години е споделен и от Бъфет. През 2009 г. той пое контрол над железопътната компания Burlington Northern Santa Fe срещу 26 млрд. долара, което бе най-голямата сделка в историята на Berkshire Hathaway.

Бъфет и Грийн споделят и идеята, че една компания трябва да има значителни кешови резерви. През 2015 г. Бъфет заяви, че Berkshire Hathaway никога не държи под 20 млрд. долара кеш, докато Грийн винаги притежава между 20 и 40 млн. долара.

При финансовите кризи през 1873, 1893 и 1907 г. тя купува облигации, акции и имоти с голяма отстъпка. Когато всички бягат панически от пазара, Грийн купува усилено.

Тя обаче не е почитател на стратегията buy and hold. “Никога не купувам нещо, просто за да го държа. Всичко, което притежавам, си има цена,” казва тя. “Когато някой предложи да плати тази цена, аз продавам.”

Грийн предприема най-смелия си ход през 1907 г. Усещайки, че пазарът е надценен, тя продава много акции и облигации и събира всичките си заеми. Когато започва “Паниката от 1907”, тя купува активи, продадени от компании на ръба на фалита, и извлича печалба от реорганизациите и лошите им инвестиции.

Единственият пасив на Грийн се оказва нейният съпруг. Когато той не успява да изплати издадените от неговата компания облигации, банката задържа активите на Хети Грийн, в размер на над 500 000 долара в брой и над 26 млн. долара в облигации, ипотеки и други ценни книжа.

Банката използва активите на съпругата на Едуард като обезпечение. Когато обаче тя отказва да погасява задълженията на мъжа си и се опитва да ги премести в друга банка, те са замразени.

След две седмици на ожесточени преговори, тя плаща над 400 000 долара, за да покрие задълженията му. След това мести останалите си активи в друга банка и на практика слага край на брака си.