Някои хора вършат повече неща от други – доста повече.

Те със сигурност работят здраво и влагат сериозна мисъл в работата си. Те обаче притежават и други качества, които оказват сериозно влияние върху работата им, пише американският автор Джеф Хейдън.

Те се справят с работата, независимо от неодобрението или подигравките.

Те чуват критиките, приемат забележките, изтърпяват присмеха, подигравките или дори враждебността и продължават да оценяват себе си и усилията си по свои собствени стандарти.

По време на този процес те постигат това, което искат да постигнат.

Те гледат на страха по същия начин, по който останалите хора гледат на обяда.

Един от познатите на Хейдън е невероятно успял комик. Публиката го обича, а той е страшно добър в това, което прави.

Въпреки това обаче той получава панически атаки преди да излезе на сцената. Той знае, че ще започне да се поти, стомахът му ще се свие и т.н. Но той си е просто такъв.

Така че точно преди да излезе на сцената, той взема един бърз душ, облича нови дрехи, изпива бутилка вода, започва да подскача и да се боксира с въображаем противник, след което излиза на сцената.

Въпреки това усеща страх. Знае, че винаги ще е така, но го приема като част от целия процес. Страхът преди представление е като обяда - съществува.

Всеки, който се надява да постигне велики неща, се вълнува. Всеки, който се надява да постигне велики неща, се страхува.

Продуктивните хора не са по-смели от останалите; те просто намират сила да продължават напред. Те осъзнават, че страхът парализира, докато действието създава самоувереност.

Те могат да дадат най-доброто от себе си и в най-лошия си ден.

Норман Мейлър казва: "Да бъдеш истински писател означава да си способен да свършиш работата, когато имаш лош ден."

Изключително успелите хора нямат извинения. Те продължават напред, защото знаят, че създаването на добри навици отнема значителни време и усилия. Те знаят колко лесно е да си създадеш лош навик, като се поддадеш, дори само веднъж.

Те гледат на креативността като резултат на усилия, а не на вдъхновение.

Повече хора очакват да ги осени някаква идея. Повечето хора си мислят, че креативността просто се случва. Те очакват, че някакво послание свише някой ден ще им покаже нов път, нов подход или нова концепция.

И продължават да чакат и да чакат.

Понякога хората просто ги осеняват велики идеи. Повечето пъти обаче креативността е резултат на положение усилия – труд, стремеж, подобрение, опити, експерименти...Самата работа води до вдъхновение.

Продуктивните хора не чакат за идеи. Те не чакат вдъхновение. Те знаят, че големите идеи най-често са на хора, които се трудят, а не на хора, които мечтаят.

Те гледат на помощта като на нещо съществено важно, а не като на слабост.

Представете си, че посещавате непозната страна, знаете само няколко думи от местния език, изгубили сте се и сте малко изплашени.

Бихте ли помолили за помощ? Разбира се. Никой не знае всичко. Никой не е велик във всичко.

Продуктивните хора продължават да са упорити и се надяват, че усилията им ще надделеят над липсата на знания или умения. Получава се точно така, но до определен момент.

Продуктивните хора също молят за помощ. Те знаят, че да помолиш за помощ е признак на сила и ключът към постигането на нещо повече.

Те започват...

Има периоди, в които на човек му липсва мотивация и смаодисциплина. Има периоди, в които човек лесно се разсейва. Има периоди, в които човек се страхува от провал.

Протакането е част от това, което ни прави човешки същества; не е възможно някои от тези недостатъци да бъдат напълно преодолени.

Да искаш да отложиш трудна задача е нормално. Да избегнеш предизвикателство е нормално.

Спомнете си обаче за случай, в който сте отложили дадена задача, след това сте започнали най-накрая и сте си помислили: "Не знам защо постоянно я отлагах, като изпълнението върви наистина добре и се оказва, че не е толкова трудно, колкото си представях."

Никога не е.

Високо продуктивните хора се опитват да не мислят за болката, която ще почувстват в началото; те се концентрират върху това колко добре ще се чувстват, след като са ангажирани с нещо.

И започват, след което не спират.

...и довършват.

Освен ако няма наистина добра причина, за да не довършат нещо – каквато почти никога няма.