Три проактивни стъпки, преди да обявите тихо напускане

2314
Три проактивни стъпки, преди да обявите тихо напускане

© pixabay.com

Т.нар. “Голямо напускане” в САЩ провокира много служители да напуснат работните си места или да променят кариерния си път. Тази тенденция все още е в ход. Има обаче един друг феномен, който тревожи специалистите. Те го дефинират като “тихото напускане”.

Темата набра популярност в TikTok през последния месец и генерира създаването на хиляди видеа, в които потребителите споделят мнението си.

Тихото напускане на този етап няма точна дефиниция. Знае се, че представлява поставяне на граници в професионалния живот, например да не се работи повече, отколкото трябва. На практика служителят не напуска работното си място. Решението му е продиктувано от различни причини. Може да се чувства недооценен в работата или да не иска да прави компромиси с психичното си здраве и баланса работа-личен живот, пише CNBC.


Според експерти тихото напускане може да помогне за справяне с т.нар. прегаряне в краткосрочен план, но не е дългосрочно решение. Ето какво съветват те да направите вместо това.

Бъдете продуктивни

Постигането на баланс между работата и личния живот е важно, но Майкъл Тимс, главен специалист “Човешки ресурси” в Insperity смята, че все пак трябва да останете ангажирани в работата си.

Ако възнамерявате да минете на някакво ниво на “тихо напускане”, тогава използвайте часовете в работата си с максимална продуктивност, казва той.

По този начин ще продължите да се развивате и ще придобивате умения, споделени от по-опитните и по-вещите, докато изследвате своите творчески възможности и страсти, които може да ви донесат щастие, допълва експертът.

Как да напуснете работа възможно най-зрелищно?Ако сте решили, че със сигурност напускате, следвайте четири прости стъпки

30-годишната Меги Пъркинс, която практикува “тихо напускане”, отбелязва, че не може да бъдете негативният човек в офиса.

Продължавайте да се държите позитивно, трябва да бъдете човека, който компанията е наела, но само за часовете, за които ви се плаща, уточнява тя.

Поемете контрола

Келси Уат е кариерен консултант и е забелязал, че хората, които “напускат тихо” стават кисели и изпитват съжаление спрямо своите работодатели, като използват това, за да бъдат пасивни в офиса.

Тъй като тихото напускане е провокирано често от претоварване или усещане за недооценяване, експертите подчертават, че никой не бива да се чувства така. Затова и то не е препоръчително като дългосрочно решение.

Вместо това служителите трябва да поемат контрола върху своето собствено развитие и да разберат защо се чувстват претоварени и как може да излязат от състоянието “тихо напускане”.

Тихо напускане? Милионер съветва да не го пробватеСамият той наема хора, които имат волята да работят “25 часа на ден, 8 дни в седмицата”

Хората лесно казват “Не съм щастлив”, но трудно намират отговор на въпроса защо е така и какво ще ги направи щастливи. В много случаи служителите не знаят какво е тяхното “Защо?”.

Говорете с шефа, но не в TikTok

През последните седмици много хора решиха да изразят мнението си за тихото напускане в социалните мрежи. Експерти препоръчват директно да говорите с работодателя си.

Плашещото при тихото напускане е, че хората, които работят в офиса, не знаят за него. Именно поради това разговорът с шефа е едно от решенията на проблема.

Ако никога не водите разговор с него и просто тихо си работите, нещата няма да се променят, казват експерти. Обратната ви връзка трябва да бъде конкретна, за да бъдете правилно разбрани.

Работодателите също имат своя роля

В справянето с хората, които “напускат тихо” и прегарят, ключов фактор е мениджмънтът. Корпоративните лидери трябва да са добри слушатели, когато получават обратна връзка.

След пандемията работните места никога няма да бъдат същите. Хората са се променили и компаниите трябва да наваксат това. Именно тук идва ролята на лидерите - те трябва да са ангажирани и да разберат, че тихото напускане е вик за помощ от страна на служителите.

 

Българският бизнес

Подобни статии

Facebook Коментари

Добави коментар

Екипът на Profit.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Коментари

Мария
# 0
17:09 | 6 September 2022
Без да знам и аз от 2 години практикувам тихо напускане. Преди да започна да се скатавам, говорих с мениджъра си и колегите / малка фирма сме от 10 човека/ като казах, че не мога вече да издържам- 3 години да работя вечер до 8 часа и повечето съботи и недели да съм на разположение и отпуската ми да е просто работа от къщи. Същевременно този режим на работа не важи за колегите ми, а само за моята позиция. Резултата беше, че всички се настроиха срещу мен. Свръхлюбезно ме товарят с повече работа. Назначиха човек на същата позиция, за да поеме част от работата. Но този човек-жена вечно отсъства и не поема никаква инициатива, просто стои и чака. Оказа се близка приятелка на шефа и никой не смее да и направи забележка, даже се подмазват и я хвалят извънредно. Увеличиха и заплатата с повече отколкото на мен. А работата ни има количествен измерител и аз като количество извършвам 2.5 пъти повече работа от нея. Отделно има неща, които тя не може и не желае да научи. За позицията ни има изисквания: икономическо образование и английски език, а тя е бакалавър лаборант. Явявах се на интервю пред HR от централата в чужбина, а на нея никой не и постави каквито и да е изисквания. Като стане въпрос за ползване на английски език и тя казва- малко съм го позабравила и се хили. За сметка на това редовно купува храна за почерпка в офиса и колегите са много доволни.Направо приех всичко това като подигравка. Опитах се да говоря- стана по-лошо. Затова - тихо напускане. Шефовете в България не са достатъчно емоционално интелигентни. Интересуват се само от пари и развлечения. Моят шеф е назначен на заплата и гледа само каква схема да измисли да отклони пари от компанията за лични цели.
Мария
# 1
17:09 | 6 September 2022
Без да знам и аз от 2 години практикувам тихо напускане. Преди да започна да се скатавам, говорих с мениджъра си и колегите / малка фирма сме от 10 човека/ като казах, че не мога вече да издържам- 3 години да работя вечер до 8 часа и повечето съботи и недели да съм на разположение и отпуската ми да е просто работа от къщи. Същевременно този режим на работа не важи за колегите ми, а само за моята позиция. Резултата беше, че всички се настроиха срещу мен. Свръхлюбезно ме товарят с повече работа. Назначиха човек на същата позиция, за да поеме част от работата. Но този човек-жена вечно отсъства и не поема никаква инициатива, просто стои и чака. Оказа се близка приятелка на шефа и никой не смее да и направи забележка, даже се подмазват и я хвалят извънредно. Увеличиха и заплатата с повече отколкото на мен. А работата ни има количествен измерител и аз като количество извършвам 2.5 пъти повече работа от нея. Отделно има неща, които тя не може и не желае да научи. За позицията ни има изисквания: икономическо образование и английски език, а тя е бакалавър лаборант. Явявах се на интервю пред HR от централата в чужбина, а на нея никой не и постави каквито и да е изисквания. Като стане въпрос за ползване на английски език и тя казва- малко съм го позабравила и се хили. За сметка на това редовно купува храна за почерпка в офиса и колегите са много доволни.Направо приех всичко това като подигравка. Опитах се да говоря- стана по-лошо. Затова - тихо напускане. Шефовете в България не са достатъчно емоционално интелигентни. Интересуват се само от пари и развлечения. Моят шеф е назначен на заплата и гледа само каква схема да измисли да отклони пари от компанията за лични цели.
Абонирайте се за електронния
информационен бюлетин на Profit.bg