Трите навика, които ни правят щастливци и късметлии
„Щастливците“ са внимателни към своето обкръжение, фокусирани са по време на разговор, отворени са за нови знания, готови са да променят своето мнение и с лекота приемат различното развитие на събитията.
Има ли във вашето обкръжение хора, за които на всеки паркинг в най-натовареното време ще се намери свободно място? Ние ги наричаме „щастливци“. На тях постоянно им върви.
Ричард Уайзман е професор по психология в университета Хардфордшиър. Той определя „щастливците“ като хора, които притежават удивителната способност да се оказват в точното време на точното място и извличат повече преимущества така, сравнено с другите хора.
Ако потърсим дума в определението на Уайзман, която да е ключова, то това е способност – става дума за поредица от навици, които тези хора практикуват. При тях има директна връзка между мозъка им и това, какви искат да станат.
През периода 1993 – 2003 г. Уайзман провежда изследване. Резултатите показват: думата „провървява“ има особено отношение към търсенето на възможности, дори ако ни се струва на пръв поглед, че да се търсят такива е безсмислено.
Четири основни принципа на начина на мислене на „щастливците“:
1/ Максимално търсене на случайни възможности
2/ Умение да слушат и да се вслушват в собствената си интуиция
3/ Позитивна настройка
4/ Преобразуване на „некъсмета“ в „късмет“.
Този начин на мислене става възможен, когато част от ежедневната практика са следните навици.
1/ Всяка седмица общувайте с един нов за вас човек. Новите хора формират ново обкръжение, а то формира 50% от късмета ни.
2/ Медитирайте. Това е най-краткият път към това, да се научите да се вслушвате във вътрешния си глас. Последният е нашата интуиция. Тя знае всички отговори.
3/ Анализирайте случаите, когато не ви е провървяло (на пръв поглед) и разпознайте къде в неуспеха ви ви е „провървяло“. В книгата на Джон Мут „Zen Shorts“ може да прочетете забележителна история за това, как син на фермер чупи крак. Усещането „как не му е провървяло“ бързо бива сменено със „слава Богу“, когато поради счупения крак момчето не е взето войник.
Във всичките три етапа на развитие на „късмета“ има обща черта: настрой мисленето си така, че да е открито – така се създават нови невронни мрежи.