Промяната на работните условия по време на пандемията измести фокуса върху служителите.

Подвигната беше темата за работната седмица и нейната продължителност като часове.

Активно се експериментира и с четиридневна работна седмица.

Някои организационни психологи предлагат още да бъде намален работният ден. Вместо да се преминава от пет на четири работни дни, те препоръчват да се съкрати добре познатият 8-часов режим на работа на 6-часов.

За много бизнеси това може да се окаже практично решение, пише Би Би Си.

Има фирми, които имат нужда от 5 работни дни на седмици, казва Селест Хедли, автор на книгата Do Nothing: How to Break Away from Overworking, Overdoing, and Underliving.

За тях е по-лесно и по-удобно да бъде намален като часове работният ден, допълва тя.

На теория по-краткият работен ден звучи странно, тъй като работодателите искат да получат максимума от своите служители. Осемчасовият работен ден е силно вкоренен в индустриализираното общество, казва Хедли.

В кои държави е въведена 4-дневна работна седмица и какви са резултатите?И работодателите, и техните служители преосмислиха значението на гъвкавостта и ползите от нея на работното място

Тя е убедена, че има мощни аргументи за по-кратък работен ден и те са свързани с по-добро благосъстояние на служителите и повишена производителност. По-краткото време за работа стимулира ефективността и концентрацията.

Ползите от приоритизирането

Осемчасовият работен ден е стандартен за много индустрии и тази структура е трудна за разклащане, казва Адам Грант, професор по организационна психология в Wharton School към Университета на Пенсилвания.

По думите му хората често приемат за даденост стандартите, с които са израснали. Всички, които познават, работят по 5 дни в седмицата и по 8 часа на ден. Този режим изглежда неизбежен, допълва той.

За запазването му роля имат и работодателите.

Липсата на еволюция Грант обяснява с “провал на въображението”. Вместо да се измерват резултатите от работата на хората, по-лесно е да се броят часовете, през които работят, казва ученият.

Работодателите също играят роля в поддържането на тази структура на работния ден, твърди той, като казва, че липсата на еволюция е „провал на въображението“. „Вместо действително да се измерват резултатите на хората, е хубаво и лесно да се преброи броят на часовете, в които работят, и да приемем, че повече е по-добре. Това е предположение, което трябва да бъде разбито.”

Селест Хедли казва, че 8-часовият работен ден не е най-добро решение за служителите, тъй като те не могат да бъдат фокусирани през цялото време.

Когато се опитвате да принудите мозъка си да се фокусира извън този времеви прозорец, ще забележите, че това ви натоварва, казва тя. Започвате да правите повече грешки, по-малко иновативни сте, пропускате неща и т.н. Резултатът е намаляване на ефективността.

Изследвания от Станфордския университет показват, че има горна граница на производителността на служителите. Тя започва да спада рязко след около 48 часа. Други експерти предполагат, че оптималният брой работни часове може да бъде дори по-нисък в зависимост от вида работа – някои предполагат, че може да бъде само 35 часа на седмица или шест часа на ден, което поставя служителите доста под осемчасов работен ден.

Норвегия и Дания имат работни седмици под 40 часа и са съответно втората и седмата най-производителна страна в света.

Четиридневна работна седмица във Великобритания от днесПроучването ще обхване около 3000 души в 60 фирми от различни сектори

Проучване сред близо 2000 работници в Обединеното кралство показва, че средно хората наистина се чувстват продуктивни само около половината работен ден. Следователно съкращаването му може да ги мотивира да увеличат този прозорец.

Като работят по-малко часове, вместо да правят комбинация от работа и губене на време в продължение на осем, работниците могат да бъдат още по-продуктивни.

Къде е клопката?

Има ползи от по-краткия работен ден, казва Грант.

Това обаче не означава, че нищо не може да се обърка, допълва той.

По думите му няма гаранция, че всеки служител ще остане равномерно продуктивен през работния ден. Ако персоналът бяга от отговорностите си, това може да се дължи и на проблеми на управленско ниво.

По-краткият работен ден може да бъде проблем за мултинационалните компании в някои индустрии, казва Хедли. Например, когато трябва да се припокриват часови зони. Има и скрити разходи за работодателите. Шведско проучване показва, че съкратеното работно време може да изисква наемането на повече персонал.

Мечта или реалност?

Преминаването към по-кратък работен ден може да е по-близо, отколкото си мислите. След пандемията много служители размишляват върху статуквото. Има и редица компании, които решават да създадат нови работни модели. На производителността се гледа по различен начин.

Важен момент е въвеждането на четиридневната работна седмица. Макар това явление да не е широко разпространено, то е тест, който е от значение за развитието на работната култура.