Ползите от това да учим децата да бъдат внимателни отрано се разпростират далеч отвъд добрите обноски, като проучвания показват, че възпитаването на малки деца в това да бъдат любезни е от съществено значение за тяхното развитие.

Да имате дете, което знае кога да каже "моля" и "благодаря" е само един аспект от това защо родителите би трябвало да отглеждат деца, които да бъдат внимателни към другите още от ранна възраст.

Проучване на катедрата по психология към Университета на Британска Колумбия, публикувано през 2012 г., разглежда ефектите върху малките деца, когато те демонстрират “просоциално” поведение, което означава да проявяват доброта и щедрост към другите.

Проучването установява, че преди да навършат 2 години “малките деца демонстрират по-голяма радост, когато дават неща на другите, вместо когато самите те получават.”

Лара Акнин, един от авторите на проучването, казва пред CNBC, че “в идеалния случаи полагащите грижи могат да използват тези възможности, за да позволяват на децата да усещат, че са избрали да помагат.”

Положителните чувства, които децата може да изпитват от демонстрирането на щедрост или подкрепа помежду си, “вероятно ще предизвикат вежливи действия отново в бъдеще,” казва Анкин.

Вежливи деца в училище

Междувременно, друго проучване показва, че вежливостта между малките деца може всъщност да бъде свързана с това колко добре се справят в училище.

Проучването, което е публикувано през 2021 г., е проведено от учени от Станфордския университет и британския университет в Лийдс.

Като част от проучването над 1 000 деца от квартали в неравностойно положение в британския град Брадфорд са били проследени в четири различни етапа до навършването на 7-годишна възраст.

Резултатите показват, че “просоциалното поведение може би е защитен фактор за академичните постижение на децата, които разполагат с ограничени контекстуални ресурси и образователни възможности.”

Един от начините да се насърчи това просоциално поведение у малките деца е като ги накарате да се включват в различни семейни задачи, казва пред CNBC Ема Армстронг-Картър, съавтор на проучването. Според нея това може да включва помощ при готвене, почистване, полагане на грижи за домашните любимци или помагането на по-малки братя и сестри с домашната работа, например.

Тя обаче уточнява, че това може да варира в различните домакинства - в зависимост от фактори, като възрастта на детето и социално-икономическите ресурси на семейството.

Тя допълва също така, че е важно да „разширим разбирането си“ за това как децата могат да помагат на другите.

Например, един от начини да подкрепяме другите, който невинаги може да бъде разпознаван, е “просоциалното поемане на рискове.”

5 токсични родителски грешки, които могат да направят децата по-егоистичниКогато става въпрос за отглеждането на успешни, грижовни и всестранно развити деца, всичко започва със семейството. Най-добрите домове са тези, в които има състрадание, където гласовете и чувствата на децата са приоритет

Например, друго проучване, публикувано през миналата година, установява, че “тийнейджъри често си помагат едни на други по начини, които биха подложили на риск социалната им репутация.”

Това може да означава да се противопоставят на тормоза в училище, да прекарват време с “непопулярен” съученик, да се застъпват за учител, да помагат на приятел да получи подкрепа във връзка с психичното здраве, въпреки че не го иска или пък да опровергават клюките.

Армстронг-Картър обаче казва, че тези “ типове поведение не винаги са признавани от родители, учители и общности като ‘помагащи,’” въпреки че са просоциални.

Вътрешна мотивация и емпатия

Според американския автор Дейв Уитакър е важно да насърчаваме децата да бъдат вътрешно мотивирани да бъдат вежливи, вместо този тип поведение да е предизвикан от външни фактори, като награди и наказания.

Според него е важно децата да бъдат насърчавани да мислят по този начин отрано, защото “всяко общуване, което дете има с възрастен или с друго дете, има потенциала да формира връзка в мозъка или така децата се учат.”

Моделирането на поведението, което родителите искат техните деца да научат, е един от начините да се помогне с това, казва Уитакър, тъй като то помага на децата да се научат как да регулират емоционалните си реакции на различни ситуации.

Той препоръчва родителите да се опитват да разрешат конфликт с “възстановителни” въпроси или разговори, вместо да използват “изискващ език,” тъй като това помага да се развива чувството на съпричастност у детето.

Например, Уитакър обяснява, че е по-добре да помогнем на детето да разбере какво е направило грешно и как да бъде разрешен въпросът, вместо просто да изискваме от него да се извини за нещо.