72 български продукта защитени от Европа

1806
72 български продукта защитени от Европа

© Pixabay

Почти 15 години след влизането ни в Европейския съюз само 8 български храни и 64 вина и ракии са вписани в регистъра на географските означения.

Засега с най-висока степен Защитено наименование за произход (ЗНП) е странджанският манов мед, посочва вестник Монитор.

Със защитено географско указание (ЗГУ) са розовото масло и горнооряховският суджук. Регистрирали сме и 5 продукта в категорията „Храна с традиционно специфичен характер“ (ХТСХ).


Това са роле „Трапезица“, филе „Елена“ и луканка „Панагюрска“, вписани през август 2014 г., а също така и кайзерован врат „Тракия“ (декември 2015 г.) и пастърма говежда (юни 2017 г.)

За разлика от храните, при вината и ракиите нямаме проблеми с най-високата степен на регистрация, сочи справка в регистъра на ЕК. 52 от тях имат Защитено наименование за произход (ЗНП), а две - Защитено географско указание (ЗГУ). При високо-градусните напитки, основно ракиите, вписванията са 12 и са само за ЗГУ.

Родните вина с европейска защита на марката от изби в Южна България са тридесетина, или със седем повече, отколкото в Северна. Основно регистрациите на вината са направени през май 2007 г., няколко месеца след приемането на страната ни в Европейския съюз.

Първи са вината със Защитено географско указание (ЗГУ) - Тракийска низина и Дунавска равнина, вписани през април същата година. Последната българска регистрация на вино е била от август 2009 г. за района на Болярово за червено и розе.

Първата държава на Балканите, приета в ЕС - Гърция, има регистрирани 147 марки вина, като 33 от тях имат ЗНП. Освен това съседите имат и 15 марки за спиртни напитки със ЗГУ, като от тях 6 са за узо. Румъния е успяла да уреди вписването на 53 вина и 9 спиртни напитки.

Общо географските указания в специализирания сайт на ЕС са 3735, като 319 от тях са със статус само на подадени. В портала има 4 регистъра: на храните, на вината, на ароматизираните вина и на спиртните напитки.

165 от вписванията от тях от страни извън общността, като повечето - 92, са от бившия вече член на Евросъюза - Великобритания. Освен от Турция, има регистрации и от далечни страни, като Гвинея, Венецуела, Виетнам, Тайланд, Тринидад и Тобаго и още Армения, Бразилия, Камбоджа, Камерун, Колумбия, Доминиканската република, Гватемала, Гвиана, Исландия, Индия, Индонезия, Мексико, Монголия, Мароко, Перу, Южна Африка, Шри Ланка, САЩ.

Венецуела, например, е вписала географско указание на своя ром. Виетнам пък през 2012 г. е регистирал със ЗНП рибен екстракт от остров Фукуок. САЩ пък се отчитат с една регистрация на вино със ЗНП и на друга, подадена през октомври 2018 г., също за вино.

От страните от ЕС общо вписванията в четирите категории са 3573, като 1405 са на храните. С най-много регистрации в общността е Италия (312 за храни), следвана от Франция със 789 регистрации (257 за храни).

По-нататък са Испания - 403, от която малко над половината - 203, са за храни. Четвърта е южната ни съседка Гърция с 282 регистрации (113 за храни), след нея е Португалия - 228 вписвания, от които 140 за храни. Едва след тях е Германия със 186 вписвания, в това число 91 за храните.

В най-скоро време се очаква България да подаде официално документи за защита на киселото мляко и на бялото саламурено сирене, научи „Монитор“. Една от последните стъпки по процедурата за млечните продукти беше публикацията от 9 декември на интернет страницата на земеделското министерство на информация за заявленията спецификации на „Българско кисело мляко“ и „Българско бяло саламурено сирене“, подадени от сдружение „Български традиционни млечни продукти“.

С нея се предостави право на възражение по заявленията спецификации за подготовка и представяне на искания до Еврокомисията. До 11 януари всяко лице с постоянен адрес или седалище в България, имащо правен интерес, можеше да изпрати до МЗХГ мотивирано възражение. Такова по информация от министерството обаче не е получено.

Постоянната междуведомствена консултативна комисия по географски означения и храни с традиционно специфичен характер в МЗХГ вече е съгласува електронно документацията за „Българско кисело мляко“ и „Българско бяло саламурено сирене“, информираха от ведомството.

Работата й е приключила на 21 януари, като е бил получен изискуемият брой положителни становища от членовете й. Вече се подготвят доклади и заповеди на министъра за одобрение на изпращането на необходимите документи в Европейската комисия за започване на процедурата на европейско ниво.

При прегледа от ЕК се изпращат коментари и бележки, които се отразяват от българска страна и следва процедура на европейско ниво по предоставяне право на възражение от държавите членки и трети страни. При липса на такова се регистрират наименованията в европейския Регистър на ЗНП и ЗГУ. При получаване на възражение се водят преговори с възразилата страна. При положителен развой наименованието се вписва в упоменатия регистър.

На въпрос на „Монитор“, дали има български хранителни продукти, смятани от нас за типично български, вече защитени от други държави и за тях няма да можем да претендираме, от МЗХГ отговориха, че няма такива наименования в европейския регистър на Защитените наименования за произход (ЗНП) и Защитените географски указания (ЗГУ), както и в европейския регистър на храните с традиционно специфичен характер (ХТСХ), които да са регистрирани от други държави, и поради което България да не може да кандидатства за тяхната регистрация на европейско ниво.

Според председателя на Асоциацията на млекопреработвателите Владислав Михайлов за киселото мляко няма да има проблеми и ще успеем да получим Защитено наименование за произход (ЗНП), защото то е достатъчно традиционно. “При тази най-висока степен на защита продуктът трябва да е произведен в България, по традиционна рецептура за страната и не на последно място трябва всички суровини, използвани при това, да са произведени в България, даже и фуражът за животните“, обясни той за „Монитор“.

По думите му за сиреното е възможно да има проблем от Турция, защото тяхното бяло саламурено сирене е близко до българския продукт. „Турското сирене обаче е малко по-сухо, по-твърдо. Тъй като обаче югоизточната ни съседка не е член на ЕС, се предполага, че от ЕК ще ни подкрепят“, оптимист е Михайлов.

Председателят на браншовата асоциация смята, че вероятно най-големи проблеми може да имаме с кашкавала, за който още не сме подали искане. „Подобен продукт се прави не само отново в Турция, но и в Унгария. От Унгария очакваме много сериозна опозиция. В съседна Румъния има също едно жълто сирене, което много прилича на нашия кашкавал.

Забавянето на подаването на документите за кашкавала е заради стремежа ни да ги изготвим максимално обосновано. Изпипват се повече детайли. За този продукт сигурно няма да успеем да получим ЗНП, а някаква по-ниска степен на защита“, прогнозира Михайлов и добавя, че документите за кашкавала ни ще могат да се подадат в ЕК най-рано през лятото.

Симеон Присадашки от същата браншова асоциация прогнозира, че от гърците може да има известни проблеми с регистрацията на нашите сирена и киселото мляко. „Засега киселото мляко не е защитено от никой като продукт“, припомни той.

„Поне година и половина-две ще са необходими, за да завърши успешно получаването на европейската защита“, смята браншовикът. Според него от турска страна не може да има пречки, защото те нямат вписан млечен продукт в европейския регистър на Защитените наименования за произход (ЗНП) и Защитените географски указания (ЗГУ).

Според Присадашки голямото ни предимство е, че имаме защита на закваската Лактобацилус булгарикус.

„Да не забравяме, че и млякото у нас е с по-особени свойства и това е един от акцентите на нашата защита на уникалността на продуктите ни от него“, поясни той. Той коментира още, че забавянето на подготовката на документите с кашкавала е чисто технологично е не вярва унгарците да ни попречат за регистрацията на този типично наш млечен продукт.

По думите му типично българските млечни продукти трябва да се произвеждат само от суровина, добита в страната, защото няма проблем осигуряването на количествата сурово мляко.

Общо в регистъра на ЕК са вписани 248 марки сирена, като 231 от тях на страни от ЕС, останалите 17 са на вече бившата членка - Великобритания. Със Защитено наименование за произход (ЗНП), което се смята за най-престижно, са вписани 185 сирена на производители от страни от ЕС, а 46 са със Защитено географско указание (ЗГУ).

Типичните български храни до 2007 г. ги пазеше Лисабонската спогодба. Киселото ни мляко и други наши млечни продукти се ползваха с национална защита по силата на Лисабонската спогодба и никой в света нямаше право да използва бранда "Българско кисело мляко". Документът обаче става невалиден с членството ни ЕС.

За един от най-известните наши хранителни продукти има повод за оптимизъм от подготвяна директива на Европейската комисия за качествата на киселото мляко, която ще признае за йогурт млякото, произведено с живи бактерии, а останалите млечно-кисели продукти ще се наричат ферментирали. Българското държавно дружество „Ел Би булгарикум“ е собственик на едноименната марка, която се отнася до живи бактерии, български йогурт и млечни продукти.

За сирената обаче нещата стоят по друг начин. Белгийска фирма и германски гражданин са успели да регистрират марки (не географски означения) на свое име. През 1998 г. живеещият в Германия Харитун Сарик е регистрирал българското саламурено сирене като фигуративна марка под името Bulgara kaеse in salzlake nach bulgarischer art. Имитирана е добре и познатата още от първите десетилетия на миналия век тенекиена кутия.

Българският бизнес

Подобни статии

Най-четени статии

Facebook Коментари

Добави коментар

Екипът на Profit.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Абонирайте се за електронния
информационен бюлетин на Profit.bg