Според Индекс на икономическата свобода 2011 на фондация „Херитидж" и „Уолстрийт Джърнъл", нивото на икономическата свобода по света леко се покачва, но все още е по-ниско спрямо годините преди кризата.

Средният резултат на икономическата свобода за света за 2011 е 59,7 пункта (по скала, където 100 означава пълна икономическа свобода) - с 0,3 пункта повече спрямо Индекс 2010 г. В най-новото издание са изследвани 183 страни.

България се нарежда на 60-то място с резултат 64,9 пункта, което ни определя като „умерено свободни". След отстъплението в предходното издание сега възвръщаме позициите си. Това развитие обаче не отчита случилото се през втората половина на 2010 г., в това число направената ревизия на бюджета.

Хонконг и Сингапур са на челните места за 17-та поредна година, а Австралия заема 3-то място. Три европейски държави присъстват в топ 10 на класацията - Швейцария, Ирландия и Дания. САЩ отбелязва нов спад - до 9-то място, а Великобритания отново влошава резултата си и се отдалечава от първите 10, заемайки 16-то място.

„Свободните" икономики в Индекс 2011 са едва шест - Хонконг, Сингапур, Австралия, Нова Зеландия, Швейцария и Канада. Това са единствените икономики с резултат над 80-те пункта.

Индексът поставя фокус върху политиките в отговор на кризата и неуспеха на масираните държавни харчове. Авторите на изследването посочват:

„Високите нива на държавни харчове в отговор на кризата не доведоха до по-висок икономически растеж. Много правителства избраха кейнсианската политика на масирани харчове за да стимулират търсенето, но тези разходи не създадоха работни места и не провокираха икономически растеж. Нещо повече, правителствените стимули изместиха тези на пазара и забавиха възстановяването.

Индекс 2011 посочва убедителни аргумент за това, че икономическата свобода има положителни ефекти върху различни аспекти на човешкото развитие. Икономическата свобода спомага за намаляване на бедността, подобряване на социалните показатели, демократичното управление и устойчивостта на околната среда".

Икономиките, определени като „свободни" и „по-скоро свободни", също осигуряват добри условия за насърчаване на човешкото развитие, справяне с бедността и защита на околната среда. Авторите на изданието намират силна връзка между икономическата свобода и решаването на тези и други икономически и социални проблеми.

България отбелязва подобрение по отношение на икономическата свобода.

Резултатът ни се покачва с 2,6 пункта спрямо предходното издание. Това се отразява и на класирането ни, като тази година заемаме 60-то място - малко по-напред от Румъния и Турция, но и леко назад спрямо Македония. Важно е да се направи уточнението, че в Индекс 2010 се използват данни от края на 2009 и началото на 2010 г.

За последното десетилетие страната ни успя устойчиво да прескочи средния за света резултат, но продължава да изостава спрямо страните от Европа и да е далеч от най-свободните икономики.

Резултатът ни нарасна чувствително след 2000 г. (с повече от 15 пункта), като през последните години се наблюдаваше задържане на този ръст. Спадът от предходното издание е компенсиран със сегашното подобрение, но в дългосрочен план не се забелязва ясен тренд на към повече свобода. Като изключим шока от кризата, то разпространението на икономическата свобода у нас е в застой.

Като ключови за България се определят валутният борд, ниските преки данъци и сравнително свободната търговия. Липсата на ясни правила и корупцията пък отново дърпат страната назад.

Влизането в ЕС донесе непосредствената свобода на българите да пътуват свободно из Европа, но данните показват, че възможностите, които се разкриват от членството ни все още далеч не са оползотворени. Повечето страни в ЕС се представят по-добре нас.

Негативните ефекти от кризата не се превърнаха в катализатор за реформи, а по-скоро провокираха тяхното отлагане. Индексът показва, че започналото възстановяване разкрива нови възможности за промени, който трябва да бъдат използвани.

Българският резултат е над средния за света, но е по-нисък от средния за региона - 26-то място сред 43 страни в Европа. Въпреки това, отново попадаме в групата на умерено свободните. Отбелязваме подобрение по повечето показатели - начело с размер на правителството, парична свобода, инвестиционна свобода и свобода на труда. Най-голямото подобрение се дължи както на сравнително ограничения ръст на публичния сектор, така и на по-ниската инфлация - и двете причинени от кризата.

Спад се наблюдава единствено при свободата на бизнеса, като се отбелязва, че започването на бизнес може да бъде допълнително подобрено. За жалост, и този път не се наблюдава подобрение при правата на собственост, където резултатът ни е най-нисък. Корупцията продължава да е проблем, като подобрението е незадоволително.

Индекс 2010 много ясно показва, че икономическата свобода на българите е най-силно заплашена от незащитените права на собственост и широко разпространената корупция. Това са единствените показатели, по които България получава резултат по-нисък от 50 пункта, като именно това е границата за да се наречем що годе свободни.

По-голямата икономическа свобода води до повече богатство и по-добри условия за живот. В основата на тази свобода е установяването на ясни правила и тяхното спазване, а именно тук българската държава среща най-сериозни трудности. Държавата трябва да постави фокуса си върху установяването на тези правила, а не да се намесва директно в определени сектори - било то чрез масирани харчове или тежки регулации.