Печалбите от алкохолния бизнес невинаги са бързи, но с течение на времето могат да направят една фамилия много богата.

Да вземем семейство Бакарди.

Непресъхващата жажда в световен мащаб към техния лек ром е наляла милиарди долари в семейната хазна от 1862 г. насам, обогатявайки стотици членове на фамилията, която сега е разпръсната по целия свят.

Всеки ден се правят около 6 милиона коктейла с ром Bacardi и Coca-Cola, а популярността на тази класическа напитка, известна като Куба Либре, помага на Bacardi Ltd. да продаде 17 млн. кашона от едноименната си алкохолна марка през 2017 г.

Алкохолът си остава семеен бизнес, а ако любимата ви напитка е Негрони, която се приготвя с Campari, печалбите се насочват към италианската фамилия Гараволя.

Космополитън или Космо? Ако предпичтаната от вас Трипъл сек напитка е Коантро, тогава трябва да знаете, че френската фамилия Дюброй получава своя дял от продажбите.

Историята е сходна и при уискито - от фамилията Браун от Кентъки, свързана с Jack Daniel’s, до общия клан между японските фамилии Саджи и Торий, които притежават Jim Beam, чрез компанията Suntory.

Фамилията Бекман e собственик на най-продаваната марка текила в света Jose Cuervo. Един от най-големите играчи в бизнеса е френската фамилия Рикар, която стои зад напитките Pernod и Ricard, както и зад уискито Jameson и водката Absolut.

Тези алкохолни династии, чиято история датира отпреди 1 300 години, са отражение на степента, в която семействата контролират индустрията, въпреки че много от техните компании станаха публични през годините. Огромното ниво на контрол и собственост, в сравнение с други видове бизнес, се оказват изключително печеливши през годините.

Седем от най-богатите алкохолни фамилии в света притежават в компаниите си дялове на обща стойност около 70 млрд. долара, според индекса на милиардерите на Bloomberg.

Естеството на алкохолната индустрия е такова, че изисква дългосрочно планиране и по тази причина е особено подходящо за семейна собственост, смята Александър Рикар, главен изпълнителен директор на Pernod Ricard SA и внук на пол Рикар, който създава едноименния аперитив пастис през 1932 г.

“Ние поддържаме стратегически стокови запаси на стойност милиарди евро, със средна възраст седем години,” казва той. “Това по природа е дългосрочна индустрия.”

Този месец компанията представи плана си за устойчивост и корпоративна отговорност до 2030 г.

Това мнение се споделя и от други. “Това, че имаме ангажирана акционерна база с дългосрочен хоризонт, в основата на която е фамилията Браун, ни дава важно стратегическо предимство, особено в бизнес с отлежали продукти и марки, които се консумират от няколко поколения,” казва Елизабет Конуей, говорител на Brown-Forman Corp., производителя на уискито Jack Daniel’s.

Въпреки че популярността на коктейлите и твърдия алкохол нараства сред по-младото поколение, може би ще стане по-трудно алкохолните компании да останат изцяло собственост на фамилиите.

Консолидацията върви с пълна сила, а способността да реинвестираш и да придобиваш атрактивни марки е много по-лесна задача, ако една компания е с размерите на лидера в индустрията Diageo Plc, която има 12 млрд. долара годишни приходи и контролира марки, като Johnnie Walker и Smirnoff.

Като предупреждение за това може да послужи фамилията Бронфман, която натрупва състояние от канадско уиски по време на Сухия режим. Тяхната компания Seagram Co. остава една от най-големите в алкохолния бизнес в началото на 90-те години.

Лошо преценено залитане към развлекателната индустрия, предвождано от Едгар Бронгман-младши - трето поколение собственик, в крайна сметка води до раздробяването и продажбата на компанията, като подразелението й за алкохолни напитки бе придобито от Pernod Ricard и Diageo през 2000 г.

Сега Pernod Ricard е под прицела на Elliott Management Corp., която оказва натиск за ограничаване на разходите и престреуктуране на корпоративното управление. Участието на хеджфонда доведе до спекулации от страна на някои анализатори, че Pernod, в крайна сметка, може да стане плячка на обща оферта между Diageo и компанията на милиардера Бернар Арно LVMH Moet Hennessy Louis Vuitton SE.

Подобни твърдения обаче няма как да се разминават повече с истината, според Александър Рикар.

“Pernod Ricard е независима компания и консолидатор на индустрията,” казва той, отбелязвайки колко важен е бил дългосрочният подход на фамилията за растежа на компанията и настоящата й пазарна оценка в размер на 48 млрд. долара.

Въпреки всичко, пазарната оценка от 5.1 млрд. долара, която получи производителят на луксозна текила Patron при придобиването й от страна на Bacardi в началото на миналата година, подчертава финансовата мощ, която е необходима, за да може една компания да се конкурира в тази индустрия.

Най-голямата непублична алкохолна компания в света трябваше да вземе 3.5 млрд. долара дълг, за да плати за сделката, което доведе до понижаване на рейтинга й от страна на Moody’s.

Базираната на Бермудските острови компания в момента има годишни приходи в размер на 4.1 млрд. долара, след като добави Patron към портфейла си от марки, в който влизат още водката Grey Goose, джинът Bombay Sapphire и вермутът Martini.

Делът на фамилията в компанията се равнява на около 19 млрд. долара, според изчисления на Bloomberg. Bacardi често е обект на спекулации, че може да организира първично публично предлагане на акции (IPO).

5 марки уискита, които си струва да пробвате Четиво за любителите на качествения алкохол


“Те притежават едни от най-големите марки в света,” казва Дънкан Фокс, анализатор в Bloomberg Intelligence в Лондон. “Ще има много голямо търсене, ако компанията някога излезе на борсата.”

Семейство Рикар обаче не проявява особен интерес към IPO, а способността й да набере финансиране за седлката с Patron предполага, че тя няма спешна нужда да излиза на борсата. Компанията също така не планира да намали дивидента си, въпреки допълнителните задължения, казват от рейтинговата агенция Moody’s.

Кланът избягва публичността, въпреки огромното си състояние и славно минало, което датира от 1862 г., когато дон Факундо Бакарди Масо, пра-прадядо на настоящия председател на компанията, купува кубинска дестилерия и създава по-мек и лек ром, който се превръща в хит сред местните.

Един от неговите синове подкрепя първата война за независимост в Куба и вкарва контрабадно оръжие за бунтовниците.

Почти век по-късно оказаната подкрепа от страна на фамилията на друг революционен режим има обратен ефект, след като правителството на Фидел Кастро конфискува техните активи.

Хосе Бош, който се жени за внучката на Факундо и заема поста финансов министър на Куба, преди да оглави компанията, продължава дейността й извън страната, а семейството планира свалянето на Кастро в продължение на десетилетия, според книгата на Том Гиелтен “Бакарди и дългата битка за Куба.”

Японският клан Саджи и Торий оглавява подобна огромна алкохолна империя. Фамилията свали производителя на Jim Beam - Beam Inc., от борсата през 2014 г.

Листванията на борсата обаче не отслабиха контрола на съответните фамилии в компания, като Davide Campari-Milano SpA, Brown-Forman и Remy Cointreau SA.

Френската фамилия Рикар, със своя 16-процентен дял, все още упражнява значителен контрол, като Александър Рикар заема поста председател и главен изпълнителен директор.

Фамилията, която отдавна устоява на предложенията да продаде бизнеса си, е една от най-богатите във Франция, което е доказателство за мъдростта на това решение.

“Pernod Ricard е част от семейното ДНК. Нашето име е на всяка бутилка”, казва Рикар.