Престижното британско списание The Economist избра Франция за страна на годината заради спечелването на президентските избори от младия бивш банкер Еманюел Макрон, който победи без подкрепата на нито една от традиционните партии.

След това новата му политическа партия „Република, напред“, пълна с новаци в политиката, се справи със старата гвардия и спечели най-голям брой места в Националното събрание.

Това не беше просто неочакван резултат. То също така даде надежда на хората, които мислеха, че старото разделение между леви и десни не е толкова важно.

Макрон основа кампанията си на идеята, че Франция е отворена за хора, стоки и идеи отвън и за социална промяна у дома. За шест месеца той и партията му осъществиха поредица от чувствителни реформи, включително закон за борба с корупцията и разхлабване на строгото трудово законодателство във Франция.

Критиците осмиват грандиозността на Макрон, като наричат президентството му „юпитерианско“. Те твърдят, че реформите му са можели да стигнат по-далеч, което е вярно, отбелязва The Economist.

Може би те забравят как преди появата на Макрон Франция изглеждаше като страна, която не може да бъде реформирана, като предоставяше на гражданите избор между склероза и ксенофобия.

Движението на Макрон помете стария режим и победи категорично ултранационалистката Марин Льо Пен, която, ако беше спечелила, щеше да разруши Европейския съюз, пише The Economist.

Борбата между отворени и затворени визии за обществото вероятно е най-важната полиическа битка в света в момента. Франция се изправи срещу хората, издигащи подвижни мостове, и ги победи, поради което The Economist я избира за своя страна на годината.

Сред другите финалисти в класацията на британското списание тази година е Бангладеш заради приемането на много от бежанците рохинги, бягащи от жестокостите на армията на съседен Мианмар, бързия икономически растеж и резкия спад на бедността.

Друг кандидат беше Аржентина, където президентът Маурисио Макри провежда болезнени реформи, за да възстанови фискалната дисциплина след години на разточителен популизъм при управлението на семейство Кирхнер.

Най-сериозният конкурент за титлата на Франция тази година е Южна Корея, която се справи спокойно и с финес със заплахите на северния си съсед, пише The Economist.

Макар че Северна Корея заплашва от десетилетия да заличи южния си съсед от картата на света, тази година напрежението нарасна тревожно, след като американският президент Доналд Тръмп и севернокорейският лидер Ким Чен-ун си размениха обиди, наричайки се „рокетмен“ и „стар лунатик“.

Докато се случваше всичко това, Южна Корея трябваше да се справя и с криза у дома. Масови демонстрации и разследване за корупция доведоха до импийчмънт на президента Пак Гън-хе, която сега е в затвора в очакване на съдебен процес.

Нейният наследник Мун Дже-ин преживя китайски бойкот заради разполагането на противоракетна отбрана. Мун любезно отложи във времето исканията на американския президент Доналд Тръмп за предоговаряне на търговско споразумение.

А босът на Samsung - най-големия конгломерат в страната, Ли Джае-йон отиде в затвора. Южна Корея положи големи усилия да изчисти вътрешната си политика, въпреки че живее в постоянна заплаха от ядрен апокалипсис, обобщава The Economist.