Китай изигра сериозна роля в президентските избори в САЩ, на фона на честите обвинения във валутни манипулации. Поражението на Мит Ромни означава, че САЩ засега избегна евентуална валутна война с най-многолюдната нация.

Китай обаче далеч не е единствената страна, която изкуствено контролира стойността на валутата си. Джоузеф Гагнон, бивш служител на Федералния резерв на САЩ, публикува доклад, в който посочва 20-те най-големи валутни манипулатори в света за последното десетилетие.

Гагнон твърди, че валутните манипулации “изкривяват капиталовите потоци с около 1.5 трлн. долара годишно”, което има особено неблагоприятен ефект върху Европа и САЩ.

Резултатът е нетен отлив на търсенето в САЩ и еврозоната с количество, което се равнява приблизително на големите разлики между потенциалния и фактическия им брутен продукт. С други думи, милиони американци и европейци щяха да имат работа, ако други страни не манипулираха валутите си.

Тези валутни манипулатори спадат в четири категории, според Гагнон – развити икономики, нови индустриални нации, развиващи се азиатски страни и страни износителки на петрол.

Според Гагнон, основният критерий дали една страна манипулира валутата си е съотношението на чуждите й резерви към БВП. Кътането на големи количества чужда валута е признак, че една страна се опитва да държи ниска стойността на своята валута, обикновено целейки да повиши износа си.

Всички страни в класацията на Гагнон, без страните с ниски доходи, имат следните общи признаци:

Стойността на чуждестранните им резерви надхвърля стойността на шестмесечния им внос; резервите им в чуждестранна валута са нараснали през последните 10 години и те поддържат излишък по текущата си сметка.

Ето и кои са 20-те най-големи валутни манипулатори в света през последните 10 години, според доклада на Гагнон:

Развити икономики

Дания

Процент на чуждите валутни резерви от БВП през 2011 г. - 24%

Ръст в чуждите валутни резерви от 2001 г. - 14 %

Текуща сметка като процент от БВП за периода 2001-2011 г. – средно 4%

Нетни външни активи като процент от БВП за 2010 г. – 25%

Краткосрочен брутен външен дълг за 2010 г. като процент от БВП – 2%

Хонконг

Процент на чуждите валутни резерви от БВП през 2011 г. – 121%

Ръст в чуждите валутни резерви от 2001 г. – 53%

Текуща сметка като процент от БВП за периода 2001-2011 г. – средно 9%

Нетни външни активи като процент от БВП за 2010 г. – 120%

Краткосрочен брутен външен дълг за 2010 г. като процент от БВП – 3%

Южна Корея

Процент на чуждите валутни резерви от БВП през 2011 г. – 27%

Ръст в чуждите валутни резерви от 2001 г. – 7%

Текуща сметка като процент от БВП за периода 2001-2011 г. – средно 2%

Нетни външни активи като процент от БВП за 2010 г. – 29%

Краткосрочен брутен външен дълг за 2010 г. като процент от БВП – 0%

Израел

Процент на чуждите валутни резерви от БВП през 2011 г. – 31%

Ръст в чуждите валутни резерви от 2001 г. – 12%

Текуща сметка като процент от БВП за периода 2001-2011 г. – средно 2%

Нетни външни активи като процент от БВП за 2010 г. – 28%

Краткосрочен брутен външен дълг за 2010 г. като процент от БВП – 0%

Япония

Процент на чуждите валутни резерви от БВП през 2011 г. – 93%

Ръст в чуждите валутни резерви от 2001 г. – 7%

Текуща сметка като процент от БВП за периода 2001-2011 г. – средно 19%

Нетни външни активи като процент от БВП за 2010 г. – 1%

Краткосрочен брутен външен дълг за 2010 г. като процент от БВП – 0%

Сингапур

Процент на чуждите валутни резерви от БВП през 2011 г. – 21%

Ръст в чуждите валутни резерви от 2001 г. – 12%

Текуща сметка като процент от БВП за периода 2001-2011 г. – средно 3%

Нетни външни активи като процент от БВП за 2010 г. – 25%

Краткосрочен брутен външен дълг за 2010 г. като процент от БВП – 0%

Швейцария

Процент на чуждите валутни резерви от БВП през 2011 г. – 44%

Ръст в чуждите валутни резерви от 2001 г. – 32%

Текуща сметка като процент от БВП за периода 2001-2011 г. – средно 11%

Нетни външни активи като процент от БВП за 2010 г. – 47%

Краткосрочен брутен външен дълг за 2010 г. като процент от БВП – 1%

Тайван

Процент на чуждите валутни резерви от БВП през 2011 г. – 83%

Ръст в чуждите валутни резерви от 2001 г. – 24%

Текуща сметка като процент от БВП за периода 2001-2011 г. – средно 8%

Нетни външни активи като процент от БВП за 2010 г. – n.a.

Краткосрочен брутен външен дълг за 2010 г. като процент от БВП – n.a.

Латинска Америка

Аржентина

Процент на чуждите валутни резерви от БВП през 2011 г. – 9%

Ръст в чуждите валутни резерви от 2001 г. – 4%

Текуща сметка като процент от БВП за периода 2001-2011 г. – средно 2%

Нетни външни активи като процент от БВП за 2010 г. – 9%

Краткосрочен брутен външен дълг за 2010 г. като процент от БВП – 9%

Боливия

Процент на чуждите валутни резерви от БВП през 2011 г. – 40%

Ръст в чуждите валутни резерви от 2001 г. – 30%

Текуща сметка като процент от БВП за периода 2001-2011 г. – средно 4%

Нетни външни активи като процент от БВП за 2010 г. – 40%

Краткосрочен брутен външен дълг за 2010 г. като процент от БВП – 1%