20-те най-големи валутни манипулатори в света

Китай изигра сериозна роля в президентските избори в САЩ, на фона на честите обвинения във валутни манипулации. Поражението на Мит Ромни означава, че САЩ засега избегна евентуална валутна война с най-многолюдната нация.
Китай обаче далеч не е единствената страна, която изкуствено контролира стойността на валутата си. Джоузеф Гагнон, бивш служител на Федералния резерв на САЩ, публикува доклад, в който посочва 20-те най-големи валутни манипулатори в света за последното десетилетие.
Гагнон твърди, че валутните манипулации “изкривяват капиталовите потоци с около 1.5 трлн. долара годишно”, което има особено неблагоприятен ефект върху Европа и САЩ.
Резултатът е нетен отлив на търсенето в САЩ и еврозоната с количество, което се равнява приблизително на големите разлики между потенциалния и фактическия им брутен продукт. С други думи, милиони американци и европейци щяха да имат работа, ако други страни не манипулираха валутите си.
Тези валутни манипулатори спадат в четири категории, според Гагнон – развити икономики, нови индустриални нации, развиващи се азиатски страни и страни износителки на петрол.
Според Гагнон, основният критерий дали една страна манипулира валутата си е съотношението на чуждите й резерви към БВП. Кътането на големи количества чужда валута е признак, че една страна се опитва да държи ниска стойността на своята валута, обикновено целейки да повиши износа си.
Всички страни в класацията на Гагнон, без страните с ниски доходи, имат следните общи признаци:
Стойността на чуждестранните им резерви надхвърля стойността на шестмесечния им внос; резервите им в чуждестранна валута са нараснали през последните 10 години и те поддържат излишък по текущата си сметка.
Ето и кои са 20-те най-големи валутни манипулатори в света през последните 10 години, според доклада на Гагнон:
Развити икономики
Дания
Процент на чуждите валутни резерви от БВП през 2011 г. - 24%
Ръст в чуждите валутни резерви от 2001 г. - 14 %
Текуща сметка като процент от БВП за периода 2001-2011 г. – средно 4%
Нетни външни активи като процент от БВП за 2010 г. – 25%
Краткосрочен брутен външен дълг за 2010 г. като процент от БВП – 2%
Хонконг
Процент на чуждите валутни резерви от БВП през 2011 г. – 121%
Ръст в чуждите валутни резерви от 2001 г. – 53%
Текуща сметка като процент от БВП за периода 2001-2011 г. – средно 9%
Нетни външни активи като процент от БВП за 2010 г. – 120%
Краткосрочен брутен външен дълг за 2010 г. като процент от БВП – 3%
Южна Корея
Процент на чуждите валутни резерви от БВП през 2011 г. – 27%
Ръст в чуждите валутни резерви от 2001 г. – 7%
Текуща сметка като процент от БВП за периода 2001-2011 г. – средно 2%
Нетни външни активи като процент от БВП за 2010 г. – 29%
Краткосрочен брутен външен дълг за 2010 г. като процент от БВП – 0%
Израел
Процент на чуждите валутни резерви от БВП през 2011 г. – 31%
Ръст в чуждите валутни резерви от 2001 г. – 12%
Текуща сметка като процент от БВП за периода 2001-2011 г. – средно 2%
Нетни външни активи като процент от БВП за 2010 г. – 28%
Краткосрочен брутен външен дълг за 2010 г. като процент от БВП – 0%
Япония
Процент на чуждите валутни резерви от БВП през 2011 г. – 93%
Ръст в чуждите валутни резерви от 2001 г. – 7%
Текуща сметка като процент от БВП за периода 2001-2011 г. – средно 19%
Нетни външни активи като процент от БВП за 2010 г. – 1%
Краткосрочен брутен външен дълг за 2010 г. като процент от БВП – 0%
Сингапур
Процент на чуждите валутни резерви от БВП през 2011 г. – 21%
Ръст в чуждите валутни резерви от 2001 г. – 12%
Текуща сметка като процент от БВП за периода 2001-2011 г. – средно 3%
Нетни външни активи като процент от БВП за 2010 г. – 25%
Краткосрочен брутен външен дълг за 2010 г. като процент от БВП – 0%
Швейцария
Процент на чуждите валутни резерви от БВП през 2011 г. – 44%
Ръст в чуждите валутни резерви от 2001 г. – 32%
Текуща сметка като процент от БВП за периода 2001-2011 г. – средно 11%
Нетни външни активи като процент от БВП за 2010 г. – 47%
Краткосрочен брутен външен дълг за 2010 г. като процент от БВП – 1%
Тайван
Процент на чуждите валутни резерви от БВП през 2011 г. – 83%
Ръст в чуждите валутни резерви от 2001 г. – 24%
Текуща сметка като процент от БВП за периода 2001-2011 г. – средно 8%
Нетни външни активи като процент от БВП за 2010 г. – n.a.
Краткосрочен брутен външен дълг за 2010 г. като процент от БВП – n.a.
Латинска Америка
Аржентина
Процент на чуждите валутни резерви от БВП през 2011 г. – 9%
Ръст в чуждите валутни резерви от 2001 г. – 4%
Текуща сметка като процент от БВП за периода 2001-2011 г. – средно 2%
Нетни външни активи като процент от БВП за 2010 г. – 9%
Краткосрочен брутен външен дълг за 2010 г. като процент от БВП – 9%
Боливия
Процент на чуждите валутни резерви от БВП през 2011 г. – 40%
Ръст в чуждите валутни резерви от 2001 г. – 30%
Текуща сметка като процент от БВП за периода 2001-2011 г. – средно 4%
Нетни външни активи като процент от БВП за 2010 г. – 40%
Краткосрочен брутен външен дълг за 2010 г. като процент от БВП – 1%
Българският бизнес
- Ето ги почивните дни през 2021 г.
- Стартира първият в България фонд за инвестиции в злато
- Димитрис Лиупис, VIVACOM: Ролята на телекомуникациите тепърва ще нараства