България се нарежда на 36-то място в „Икономическа свобода по света: годишен доклад 2010", изготвен от канадския институт „Фрейзър" и разпространен за България от Институт за пазарна икономика. Докладът представя картината през 2008 г. (последната година, за която има налични официални данни за всички страни).

Големите промени, които изкачват България нагоре в класирането, се дължат на преоценка на един от индикаторите в категория „размер на правителството", касаещ държавните предприятия и размера на държавните инвестиции.

Икономическата свобода в България се увеличава

След настъпилите промени страната ни получи рейтинг 7.31 и се нареди на 36-то място, като предходната година заемаше 41-во място с рейтинг 7.30.

България получава следните оценки по ключовите индикатори на икономическата свобода за 2008 г. (от 1 до 10, където по-висока стойност означава по-голяма степен на икономическа свобода):

Размер на правителството: 7.46 (спрямо 7.21 през 2007) - подобрението се дължи на намаление на подоходния данък при въвеждането на нисък плосък данък от 10% през 2008 г. Основните проблеми в тази категория са все още високото облагане на труда (осигуровките) и наличието на сериозни трансфери и субсидии от бюджета.

Законодателна структура и неприкосновеност на частната собственост: 5.21 (спрямо 5.29 през 2007) - това е най-проблемната за страната ни област. Получаваме изключително ниски резултати по отношение на независимостта и безпристрастността на съда, като и защитата на правото на собственост.

Достъп до сигурни и стабилни пари: 8.74 (спрямо 8.62 през 2007) - традиционно добра категория през последните години. Валутният борд продължава да гарантира стабилни пари в страната ни, което е основна предпоставка за растеж.

Свобода на международната търговия: 7.62 (спрямо 7.81 през 2007) - сравнително стабилна категория за страната ни, доминирана от членството ни в ЕС и търговската политика на съюза.

Регулиране на кредита, труда и бизнеса: 7.54 (спрямо 7.57 през 2007) - проблемите в тази категория са по отношение на регулациите на труда и бизнеса: пречки при наемане и освобождаване на работници, безсмислени регулации на работното време, тромава бюрокрация, наличие на нерегламентирани плащания между бизнес и администрация (корупция), ценови контрол в определени сектори.

„Икономическата свобода в България отбеляза сериозен ръст през последното десетилетие, но през последните 3-4 г. се наблюдава забавяне. Нещо повече, мерките срещу настоящата криза отнеха от свободата ни, а това означава по-бавно възстановяване и по-нисък ръст през следващите години." - заяви Петър Ганев от Института за пазарна икономика.

Икономическата свобода търпи първия си глобален спад

Тазгодишното издание на доклада показва, че икономическата свобода търпи първия си глобален спад от четвърт век насам, като средната световна оценка спада от 6.74 през 2007 г. до 6.67 през 2008 г. От 123-те държави, които участват в изследването още от 1980 г. насам, през тази година 88 (71.5%) са загубили позиции, докато едва 35 (28.5%) регистрират подобрение.

„В отговор на икономическия срив от 2008 г. много страни направиха масирани държавни харчове и създадоха допълнителни регулации, като по този начин накърниха икономическата си свобода и попречиха на възстановяването и бъдещия ръст.

Дори след началото на рецесията качеството на живот в страните със свободни и отворени пазари е значително по-високо, отколкото в държави с управлявани от правителството икономики".

Докладът поставя на челна позиция Хонконг, следван от Сингапур и Нова Зеландия. Отново Зимбабве се характеризира с най-ниско равнище на икономическа свобода сред всички 141 държави, включени в изследването. Непосредствено преди Зимбабве са Мианмар, Ангола и Венецуела.

В топ 10 няма нито една държава от континентална Европа с изключение на Швейцария - страна, която не е в ЕС, но за сметка на това влиза в Шенген. Неслучайно страната, чийто граници са отворени, а в същото време не е подвластна на бюрократите в Брюксел, е страната с най-голяма икономическа свобода в Европа.