Националният автономен университет на Мексико (UNAM), разположен в центъра на Мексико сити, е най-големият университет в Латинска Америка и един от водещите университети в света на испаноезичните.

До преди около седемдесет години университетът заема поредица от древни дворци и сгради, принадлежащи на предходната институция, от която той е произлязъл – Кралският и папски университет на Мексико, който е затворен през 1867 г.

През 1943 г. ръководството на университета решава, че вместо кампусът му да е разпръснат в различни сгради в центъра на града, е необходимо изграждането на нова и консолидирана университетска база.

Генералният план е изготвен от архитектите Марио Пани и Енрике дел Морал, както и от екип от повече от 60 дизайнери. Идеята е да бъде построен един от най-красивите университети в света.

Комплексът включва университетски сгради, спортни съоръжения, като Олимпийския стадион, културен център, Централна библиотека и няколко музея. Те са заобиколени от обширни открити пространства, еспаланди и градини.

Много от сградите са покрити със стенописи, рисувани от някои от най-известните артисти в мексиканската история като Диего Ривера и Дейвид Алфаро Сикуро.

Вижте още: Най-красивите университетски кампуси в света

Модерната архитектура на университета печели място в списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство като "един от най-значимите икони на съвременния урбанизъм и архитектура в Латинска Америка."

Един от акцентите на кампуса е Централната библиотека - десететажна сграда, покрита с огромни мозаечни каменни фрески, изобразяващи древната история на Мексико. Всяка от четирите стени на сградата представлява различен ера.

Стенописите са направени от Хуан О'Горман. Плочките са с произход от цялата страна заради големия брой цветове, необходими за изграждането им.