Историята зад най-голямото дело за търговия с вътрешна информация

2065
Историята зад най-голямото дело за търговия с вътрешна информация

Ирай Парвизи, мъж с ирански произход и собственик на състезателни коне, е един от участниците в схема, която според прокурорите е най-голямата във Великобритания за търговия с вътрешна информация.

По време на делото Парвизи коментира: „Няма правила. Всеки може да започне слух. Просто инвеститорите решават да го следват или не“.

Парвизи се е издигнал от това да прави дюнери до сделки с участието на инвестиционни банкери, разработвайки мрежа, която никога не спира да говори за акции. Три дни след началото на процеса срещу него и неговите съучастници, обвинителите продължават да се опитват да докажат, че Парвизи се е облагодетелствал на фондовите пазари от информация, която му е давала неконкурентни предимства, или с други думи: била е„нелегална“.

Как иначе той е успял да реализира богатство в свят, в който обикновените инвеститори едвам успяват да регистрират едноцифрена доходност?

„Държите се, сякаш аз съм единственият лъжец на фондовия пазар“, коментира Парвизи по време на делото. Той описа свят, в който слуховете циркулират на екраните на смартфоните, изфабрикувани истории се отпечатват в „уважавани медии“. „Единствената разлика между акциите и всяка друга позната форма на залози е, че залозите са по-големи“, коментира обвиняемият пред залата.

„Когато бях арестуван, си мислих – защо не арестуват всички трейдъри на борсата? Къде започва търговията с вътрешна информация и къде свършва?“, пита още подсъдимият.

За да бъде заловен и изправен пред съда, на обвинителите са им били необходими осем години, а в операцията са вложени 20 милиона долара. По операция Tabernula, както е наречена тя, са били предоставени 46 папки с доказателства и 320 часа аудио записи.

През 1977 година Парвизи, син на ирански дипломат, е пратен да учи във Великобритания. Когато идва революцията през 1979 г., семейството му губи всичко. Студентът не успява да завърши образованието си и прекарва младите си години, разнасяйки пици или правейки дюнери.

На 22-годишна възраст Парвизи влиза в местно казино, където среща английски джентълмен на име Джордж Максуел-Браун. Двамата се запознават и по-късно, впечатлен от амбицията на младежа, Браун му предлага работа в неговото бюро за бързи кредити за чужденци, желаещи да си купят имоти в Лондон.

Така Парвизи получава достъп до заможни инвеститори, като шефове на нигерийски компании и саудитски принцове, които скоро привлича като собствени клиенти. Започва да води луксозен начин на живот, да кара скъпи автомобили и да инвестира в широк набор от бизнеси. Сред тяха са спа-бутици, ресторанти, диаманти, недвижими имоти и състезателни коне. През 90-те години на миналия век Парвизи започва да инвестира на фондовите пазари.

През 2000 година, по време на благотворителна вечер, обвиняемият среща Бенджамин Андерсън, който е легенда в средите на дейтрейдинга. Тогава на 56 години, Андерсън разполага с изключителни математически способности, помогнали му да стигне до осемцифрено богатство от нулата.

Парвизи и Андерсън работят по план да търгуват заедно, въпреки сериозните им различия. Шест седмици след това Парвизи купува на Андерсън Bentley като подарък след особено печеливша сделка. Малко по-късно Андерсън го връща, защото „харчи твърде много гориво“.

Без особено големи познания за фондовите пазари, Парвизи търгува твърде рисково и без ограничения. Той залага милиони при ливъридж от 90%. По-късно си признава, че разпространява слухове, за да движи цените на определени акции.

Мести се в Дубай през 2003 година. През 2006 година, когато печалбата му възлиза на около 70 милиона долара, се запознава с Андрю Хинд, който е инвестиционен банкер.

Парвизи се съгласява да му даде назаем 1 милион долара за ново бизнес начинание. Следват и други сделки между тях. Впоследствие Парвизи се запознава с още един инвестиционен банкер – Мартин Доджсън.

Така, с информацията от Хинд и Доджсън и свързването им с Андерсън, схемата започва да работи. Парвизи и Андерсън признават, че са правили трансакции на фондовите пазари на базата на информация, подавана им от Хинд, но не са знаели, че тя е била вътрешна, или „нелегална“.

В своя защита Доджсън обяснява, че е сключвал сделките на фондовите пазари, без да знае кой стои зад тях.

Хинд се е стараел да не оставя следи. Той си е купил непроследими карти за телефони и е правил плащанията с кеш и посредством швейцарски банкови сметки. Той се е обръщал към всеки член на групата с псевдоним.

Първият голям удар на групата идва през октомври на 2007 година. Доджсън се мести в Lehman Brothers, където негови колеги са консултанти по придобиването на британския пивовар Scottish & Newcastle от Heineken. На 15 октомври, в деня, когато колегите на Доджсън подготвят презентация под кодовото име Project Rainbow, той праща шест текстови съобщения на Хинд. На следващата сутрин Парвизи и Андерсън започват да акумулират позиции в британския пивовар чрез шест различни брокерски акаунта на стойност 30 милиона паунда.

Слуховете за придобиването излизат на 17 октомври в 11:47 местно време. Една минута по-късно Парвизи и Андерсън започват да закриват позициите си, след като акциите на пивовара скачат с 18% и те са направили 4.4 милиона паунда.

Делът на Хинд е 562 000 паунда, от които половината са предназначени за Доджсън. В своя защита, Парвизи и Андерсън казват, че слуховете за придобиването на британския пивовар са на пазара от месеци, а покупката на акции на компанията малко преди оповестяването на сделката е чисто съвпадение.

Въпреки добрия старт, групата се насочва към по-малки и средни по размер сливания и поглъщания, предвид на значително по-редките големи сделки. Доджсън си урежда среща със свой бивш колега от UBS - Андрю Харисън, който също се присъединява към пакта. По това време Харисън работи в Panmure Gordon. По време на делото Харисън твърди, че е потърсен заради финансовите му умения, а не поради други причини.

Един от клиентите на Харисън е компанията NCipher, заета в сферата на интернет сигурността. Няколко месеца след излизането на борсата, акциите й се понижават. Харисън е един от малкото хора с информация, че компанията е получила две оферти за придобиване. Тази информация е подадена на Хинд. Няколко дни по-късно Парвизи и Андерсън купуват акции на стойност 168 000 паунда.

На 8 юли Харисън праща имейл на колегите си, че сделката е сключена. Те купуват нови акции на стойност 669 000 паунда. На 10 юли, когато сделката е публично оповестена, акциите на интернет компанията скачат със 73%. Парвизи и Андерсън правят 724 000 паунда печалба.

Според обвинителите групата е направила инвестиции в 59 компании за периода между 2006 и 2010 година, при шест от които се предполага, че са преминали законовите граници и са ползвали вътрешна информация.

Подобни статии

Най-четени статии

Facebook Коментари

Добави коментар

Екипът на Profit.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Абонирайте се за електронния
информационен бюлетин на Profit.bg