В ранните сутрешни часове на 29 април през 1903 г. масивна секция от варовик се отделя от върха на планината Търтъл в Алберта, Канада, и се разбива в долината под мястото, където около 600 души спят в леглата си.

Оживеният от въгледобива град Франк е основан само две години по-рано и се намира в основата на планината. За по-малко от 100 секунди плъзгащите се камъни заличават източния му край, убивайки близо сто души.

Размерите на скалната маса, която се свлича, са дължина около километър, почти половин километър широчина и 150 метра дълбочина. Тя тежи около 90 милиона тона.

Планината преди свлачището

Поради голямото тегло и дълбочината на развалините не е направен опит да се разчистят останките, които остават погребани под 45 метра скали.

Планината след свлачището

Планината Търтъл, който се изправя южно от Франк, се състои от по-стар варовичен слой, натрупан върху меки материали като шисти и пясъчник.

По време на процеса на изграждане на планината някога хоризонталните слоеве от варовик са сгънати, докато те са заели почти вертикална позиция, която е много нестабилна.

Големите повърхностни пукнатини пък позволяват на водата да влезе дълбоко в планината, като разяжда варовика, а ледът разширява пукнатините, създавайки предпоставката за огромното свлачище.

Размерът на свлачището

Очевидно древните народи, обитавали района, са знаели колко опасна е планината. Те я наричат "планината, която се движи" и не изграждат селища в близост до нея.

Това обаче не важи за Canadian-American Coal and Coke Company, която прави град за работниците си в подножието й, когато в района са открити въглища. Той е кръстен Франк – на Хенри Франк, собственик на компанията.

Вижте още: 10 от най- катастрофалните цунамита

Градът е официално открит на 10 септември 1901 г. с поредица от събития. Canadian Pacific Railway пуска специални влакове до него.

Планината се свлича само две години по-късно, а хората обвиняват въгледобивната компания за бедствието.

Докато основната причина за струтилите се камъни е нестабилната геоложка структура на планината, по-късни изследвания предполагат, че тя е била в точка на "равновесие", която е нарушена от добива на въглища.

Но работата в мината е възобновена в рамките на седмици след бедствието и Франк не само не загива, но и се разраства.

Въпреки че много хора напускат града, страхувайки от друго масивно свлачище, много от тях остават. Франк се увеличава от 600 жители по време на бедствието до население от 1178 през 1906 г.

Нов квартал е изграден северозападно от стария град, където днес се намира нов цинков комбинат, триетажен хотел и малък зоопарк.

Но страховете от второ свлачище не затихват и през 1911 г. правителството настоява хората да се изселят. През следващите няколко години градът бавно се разпада. Самата мина е затворена през 1917 г.

Днес Франк е тиха жилищна общност от около 200 души. Свлачището все още владее около 300 хектара от долината, което води около 100 000 туристи в района всяка година.