Добрите изпълнителни директори се отличават с това, че завземат нови позиции и пазарен дял за компаниите си и регистрират ръст в продажбите и печалбите на управляваните от тях институции. Това като цяло се оценява с повишаващите се цени на акциите.

Напълно с противоположни постижения се отличават лошите изпълнителни директори – вземат лоши решения, които носят огромни загуби за компаниите и акционерите.

Ето и кои са най-лошите изпълнителни директори на тази година, според Сидни Финкелщайн, професор по мениджмънт.

Рон Джонсън, бивш изпълнителен директор на J.C. Penney

Основната грешка на Джонсън беше опитът му да приложи печелившата стратегия от търговската мрежа на Apple, която той, заедно със Стив Джобс, е разработил в търговската верига J.C. Penney.

Проблемът идва от далеч по-диференцираните продукти и липсата на отстъпки. „Някой ми каза, че това е почти като да уволни своите клиенти“, коментира Финкелщайн.

„Джонсън е смятал, че има правилното решение и не го е поставил под съмнение. На въпроса защо не го е направил, Джонсън е отговорил: "Не тествахме нищо в Apple”, коментира професорът по мениджмънт. Акциите на J. C. Penney загубиха близо 50% от стойността си.

Торстен Хайнс, бивш изпълнителен директор на BlackBerry

Хайнс е направил две основни грешки, според Финкелщайн. На първо място, той е продължил да отстоява новите черти на закъснелите вече смартфони на компанията, а в момента на излизането им те не са отговаряли на променените изисквания на компанията.

На второ място, той не е съумял напълно да разбере предимствата и преимуществата на основния продукт на компанията BBM, който трябваше да е център на вниманието на мениджмънта.

Акциите бяха вече във фаза на сериозен спад, когато Хайнс пое компанията през януари 2012 г., като загубиха нови 64% във времето, когато той е начело.

Еди Лампърт, изпълнителен директор на Sears

За разлика от Джонсън и Хайнс, Лампърт все още е на своята ръководна позиция в компанията, но притежавания от него хеджфонд вече контролира по-малко от 50% от акциите й.

Лампърт е хеджфонд-гений, но определено не добър мениджър. Той е осъществил значителни понижения на разходите, продал е неосновни активи на компанията и е изкупил обратно акциите.

Въпреки тези мерки обаче, ценните книжа на Sears са със 70% под пика им, което означава, че на Лампърт му липсват познания за това как се ръководи верига от магазини, как да привлича клиенти, каква е същността на търговията, смята Финкелщайн.

Стив Балмър, оттеглящ се изпълнителен директор на Microsoft

Балмър е в компанията от 20 години, преди да стане нейн изпълнителен директор преди 13 години. По време на неговото управление секторът се измени значително, като фокусът премина от настолните компютри, където компанията доминира, към мобилните устройства, където има слаби позиции.

„Никога нямаш вина за това, че светът се променя, освен ако не си най-голямата компания и с най-голяма власт да влияш на бъдещата промяна, каквато всъщност бе Microsoft“, коментира Финкелщайн.

Но опитите на софтуерния гигант със Zune в областта на музиката, Window-базираните смартфони и търсачката Bing не са били успешни, вина за което основно може да се търси в изпълнителния директор.

По време на ръководсвото на Балмър акциите на компанията са се понижили с 35%, докато тези на Apple са поскъпнали с 1900%, а на Google са се покачили с 880% от началото на търговията им през август 2004 г.

Айке Батиста, основател на EBX

Предприемачът, който е направил своето богатство от златодобив и е бил доста дълго време най-богатият човек в Бразилия, на практика загуби 99% от богатството си с фалита на двете му основни компании OGX и OSX.

Батиста е „невероятен продавач“, но в крайна сметка е ганерирал повече време и енергия в набиране на интерес за идеите си вместо в тяхното реализиране, коментира Финкелщайн.