Всички сгради някога са били нови, а всички архитектурни проекти, по които са строени най-известните монументи в света, са били новаторски. При това някои от тях са изглеждали в своето време толкова шокиращи, че трябвало да се смени поне едно поколение, за да бъдат приети:

10. Монументът на Вашингтон.

Вашингтон

Първите планове за построяване на монумент на Джордж Вашингтон се появили скоро след смъртта му през 1799 г., но осъществяването им било забавено от войната от 1812 г. и липсата на пари. Средства за монумента били чак събрани през 1833 г., но тъй като не били много, бил допуснат само един проект- този на Робърт Милс. По средата на строителството попречила Гражданската война. Години замръзналият, построен само наполовина, обелиск бил обект на насмешки, а прочутият писател Марк Твен го нарича „мемориалния комин“. Паметникът остава в това състояние чак до 1877 г., когато строителството е подновено, и е представен пред обществеността през 1885 г.

9. Айфеловата кула.

Париж

Проектът на инженера Густав Айфел за построяването на най-високата за времето си сграда, която да покаже индустриалните достижения на Франция, минал напълно безпроблемно в комисията, която разглеждала проектите.

Макар че бил избран с пълно единодушие, още в момента, в който правителството обнародвало плановете за строителство се сблъскало с небивало обществено недоволство. Знаменити художници, писатели и скулптори, сред които Александър Дюма и Ги дьо Мопасан, изпратили гневно писмо до министъра на строителството, за да протестират срещу това „безчестие на Париж“.

Айфеловата кула била наричана „слон“, „жираф“, „метално чудовище“, но независимо от омразата на парижани, още от момента на откриването си тя се превръща в основна забележителност на Париж.

8. Небостъргачът Flatiron Building.

Ню Йорк

Когато е завършена през 1902 г. тази сграда, най-висока за времето си в Ню Йорк, моментално си спечелва прозвището „Ютията“. Нейната необичайна триъгълна форма изглежда на нюйоркчани ужасна. Построена в един от най-престижните райони в града- между Бродуей, Пето авеню и 23-а Източна, сградата будела страхове, че силните ветрове ще я срутят върху околните домове и минаващите хора. Станало точно обратното- високата сграда породила силни низходящи потоци въздух, от които първо страдали пешеходците, а после околните ниски сгради, чиито прозорци се чупели при бурите. Независимо от това Ютията постигнала своето-става първия небостъргач в Ню Йорк.

7. Стъкленият дом на Филип Джонсън.

Щата Кънектикът, САЩ

През 1942 г. най-известният американски архитект Филип Джонсън си купува земя в Ню Канън, щата Кънектикът и си построява минималистки дом с плосък покрив. Съседите му обаче са бесни- домът е изцяло стъклен, а дизайнът му изглежда крещящо различен на фона на околната колониална архитектура.

Още по време на строителството, домът на архитекта често е замерван с камъни, но голямото отмъщение за жителите идва след края на строителството- къщата веднага става туристическа атракция, градчето се задръства от колите на любопитните, около дома се налага постоянното присъствие на полиция. Спорът трае много години. В наши дни сградата е музей и образователен център, билетите за посещение на който се резервират месеци предварително.

6. Домът на Франк О. Гери

Санта Моника, Калифорния

През 60-те години архитектът се отказва от конвенционалното строителство и създава уникалния си архитектурен стил, отразен в музея Гугенхайм в Билбао и „Танцуващата къща“ в Прага. През 1978 г. той купува най-обикновена двуетажна къща в Санта Моника и решава да я превърне в произведение на изкуството... въпреки ненавистта и съдебните спорове, къщата на Гери печели няколко архитектурни награди.

5. Замъкът Нойшванщайн

Германия

Баварският крал Лудвиг Втори започва строителството на приказния замък Нойшванщайн изключително за себе си- така министрите нямало да му досаждат с визитите си и лошите новини. Краlят, вдъхновена от оперите на Вагнер, бил толкова зает с архитектурата, че почти не забелязал Френско-пруската война от 1870 г. и дори не се появил на празнуването на победата. Безумните и грандиозни разходи около този замък го превърнали в една от най-мразените сгради във времето си. Протестът на германците бил толкова силен, че кралят се затворил зад стените на Нойшванщайн и никога повече не се появил публично. Неговият грандиозен дворец всъщност остава незавършен. Днес този замък e прототип на логото на Динси.

4. Музеят „Соломон Гугенхайм“

Ню Йорк

Реакцията на обществото срещу творението на Франк Лойд Райт в Ню Йорк е толкова силна, че строителството вместо през 1946 г. започва през 1956 г. след многочислени протести. Сградата получава печални прозвища като „хангар за летящи чинии“, „обърната пералня“ и „тоалетната“. Самият Гугенайм, който умира през 1949 г., никога не вижда дори и основите на сградата, но Райт твърдо се бори за делото. Въпреки това и той умира няколко месеца преди откриването на музея. Днес всичко това е история и тя се превръща в една от знаковите творби в съвременната архитектура.

3. Културният център „Жорж Помпиду“

Париж

Авангардният за времето си проект е дело на архитектите Ричард Роджърс, Сю Роджърс и Ренцо Пиано, и още с това започва омразата на консервативните французи към центъра. Между 680 проекта да бъде избран точно този на напълно неизвестни архитекти, при това чужденци! Още по-лошо станало, когато проектът е представен пред обществото. Модерното съоръжение от стъкло и стомана дразнело погледите на фона на средновековната архитектура, която го заобикаля.

Шансовете на проекта някога да бъде завършен намаляват още повече след смъртта на Помпиду, който подкрепя центъра, и идването на власт на политическите му опоненти, начело с новия президент Жискар д'Естен. В същото време жалбите на парижани текат като река, водят се съдебни дела, известни личности се обявяват против продължаване на скъпото строителство. Въпреки това през 1977 г. центърът е открит. В наши дни на големия площад пред сградата се събират художници, артисти, музиканти и илюзионисти, придаващи неописуем чар на мястото.

2. Обществената библиотека Уокър

Минеаполис, САЩ

В началото на 20 в. магнатът Анрю Карнеги завещава над хиляда библиотечни сгради на местна фондация. В края на 70-те обаче, те не могат да посрещнат потока хора и се ражда идеята за обществената централна библиотека. За проекта й е нает архитектът Дейвид Бенет, който за икономия на отопление, решава част от сградата да е под земята. Решението прави творението му втората най-мразена сграда в света. Посетителите дълги години се оплакват, че читалните приличат на бункер, пролетните дъждове наводняват хранилищата, а минувачите изобщо не успяват да разберат, че до тях има общесвена сграда. През 1995 г. обществото побеждава- нает е нов архитект, който да поправи каквото може. До ден-днешен обаче Минеаполис не се примирява с подземната си библиотека.

1. Ресторантите McDonald’s.

Империята McDonald’s започва със скромен семеен ресторант на Сан Бернардино, но с много иноватива концепция- ресторантът трябвало да предлага на посетителите изглед към кухнята, чистота, бързо обслужване и ниски цени. Бизнесът тръгва и Ричард и Морис Макдоналд наемат архитекта Стенли Местън за проект на бъдещите ресторанти.

През 1953 г. в Аризона е открит първия ресторант с познатите златни дъги, а в последствие се появяват и още много. Скоро обаче пошлият вид на заведението и тоталният му разрез с всякаква заобикаляща архитектура започва да дразни и да предизвиква широко обществено недоволство. От компанията наемат нов дизайнер, за да приглуши дизайна. Протестите от целия свят (защото междувременно веригата е станала и световна) не спират. Компанията се решава на още един компромис- да стои ресторантите си според особеностите на местната архитектура.

Още любопитни новини