Списание Economist припомня най-важните събития, на които станахме свидетели тази година:

Барак Обама встъпи в длъжност като 44-ия президент на САЩ. В първата си година на поста Обама отмени забрана за федерално финансиране за изследвания със стволови клетки, облекчи някои условия в отношенията с Куба, премахна забрана за влизане на хора с вируса на СПИН в САЩ, настоя Конгресът да приеме здравната реформа, обеща да затвори Гуантанамо, обеща да намали вредните емисии на САЩ и назначи първия високопоставен служител с латиноамерикански произход във Върховния съд. Новият президент получи и Нобелова награда за мир, макар че много хора счетоха, че е му е било рано за такова отличие.

Иран и Северна Корея продължиха с агресията, въпреки призивите на Обама. Иран продължи да работи по атомната си програма, като тества ракети малко преди участието си на срещата в Женева. Открит бе ирански завод за преработка на уран. Северна Корея пък изстреля ракета, като според Запада, целта е да се достигне Аляска. Две американски журналистки, задържани в Северна Корея бяха освободени при посещението на Бил Клинтън в страната.

Американските войски се изтеглиха от големите градове в Ирак през юни, а Обама представи план за изтеглянето на повечето части до 2010. През май в Ирак ще се проведат избори. Спорадични бомбени атентати с човешки жертви продължават да тормозят страната.

Усилията да се стабилизира Афганистан не се повлияха добре от скандалните избори. Хамид Карзай бе избран за президент, но изборите бяха опетнени от сигнали за корупция и подправяне на резултати, а Карзай спечи след като опонентът му се оттегли от втория тур.

Това бе годината с най-много жертви за НАТО в Афганистан. Генерал Ст. Макристъл поиска да бъдат изпратени още войници за борба с талибаните. Обама първоначално отказа, но после се съгласи да изпрати още 30 000 бойци.

Насилието се засили и в Пакистан, като в Пешавар бяха извършени жестоки терористични атаки.

Лисабонският договор най-накрая влезе в сила, след като Ирландия и Чехия го приеха. Белгийският премиер Херман вон Ромпой бе избран за президент на ЕС.

Мексико постиган успех в борбата с наркотрафика, след като бе убит един от основните босове на трафика - Артуро Белтран Левия. Марихуаната става легална във все повече части на Латинска Америка.

Китайската икономика стана една от най-развитите в света, износът и вносът скочиха, увеличи се търсенето на суровини, което пък доведе до ръст на цените на стоковите борси.

Правителствата по цял свят предприеха мерки за борба срещу най-голямата икономическа криза от десетилетие насам. Американският Конгрес одобри пакет от стимули на стойност 787 млрд. долара през януари, а Bank of England наля 200 млрд. паунда в британската централна банка.

След скока на фондовите пазари и преминаване на стрес-тестове, американските банки (включително Bank of America, Citigroup и Wells Fargo) започнаха да изплащат заемите към правителството. Много направиха това, след предлагане на акции по планове за набиране на капитал.

Политиците силно разкритикуваха банките за големите бонуси, които изплащат на висшите мениджъри. Обществен гняв си навлякоха AIG, които раздаваха огромни бонуси, въпреки че получиха 170 млрд. долара от данъкоплатците, като това не е единственият случай.

Бърни Мадоф получи присъда от 150 години затвор за създаването на понци схема за 65 млрд. долара. Тексаският милиардер Алън Станфорд пък бе арестуван за измама на инвеститори на стойност 8 млрд. долара чрез банката си в Антигуа.

Самолет на Air France пътуващ от Рио де Жанейро до Париж се разби в Атлантическия океан. Загинаха 228 души, като това е най-тежката авиокатастрофа за цялото десетилетие.

Във Великобритания излязоха наяве скандални данни за разходите на британските депутати, които разбиха репутациите на много от тях. Сред закупуваните неща с пари на данъкоплатеца се оказаха дори порнофилми.

General Motors обяви несъстоятелност с дългове в размер на 172 млрд. долара, което бе най-големият индустриален фалит в САЩ. Правителството взе мажоритарен дял в автомобилопроизводителя, за да го спаси. GM, както и другите автомобилостроители бяха подкрепени от програмата „пари за таратайки", в която потребителите разменяха старите си коли за нови енергийно-ефективни.

Chrysler също банкрутира и в крайна сметка бе спасен от Fiat. Други компании, които обявиха несъстоятелност бяха: Nortel Networks, Reader's Digest, Six Flags, казиното Trump Entertainment в Атлантик сити и др.

Б. Нетаняху стана премиер на Израел за втори мандат. През юни Нетаняху за пръв път публично призна идеята за палестинска държава. Въпреки това, насилието в района продължава.

Президентът на Венецуела Уго Чавес спечели референдум, който премахна ограниченията за президентския пост и му даде зелена светлина за още мандати. Той продължи да репресира опозицията и да заплашва Колумбия с военни действия.

Вирусът H1N1 тръгна от Мексико и се разпространи в целия свят, като СЗО обяви световна епидемия. От новия грип починаха 9 500 души.

Природозащитници от целия свят се стекоха в Копенхаген за конференцията, обсъждаща климатичните промени. Правителствата се опитват да постигнат споразумение за намаляване на вредните емисии в атмосферата. Все още не е ясно до колко срещата ще има успех.