Връчването на Нобелова награда за мир на американския президент Барак Обама предизвика сериозни спорове. Тя обаче не е прецедент и той не е първият действащ политик, който я получава. Погрешно е да се мисли и че всички, които са я получавали досега са били убедени пацифисти, пише френският Le Figaro. С изключение, може би, на Махатма Ганди.../>

Джими Картър (2002)

През 2002 г. бившият американски президент Джими Картър печели Нобелова награда за мир за неговите усилия за „намиране на мирно разрешение на международните конфликти, за насърчаването на демокрацията и човешките права, за насърчаване на икономическото и социално развитие". Той сътрудничи за подписването на споразумението от Камп Дейвис между Египет и Израел през 1978 г., посредничи при конфликтите в Босна, Судан, Северна Корея и Хаити. Спорове предизвиква обаче отказът му да се извини за войната във Виетнам.

Ясер Арафат , Шимон Перес и Ицхак Рабин (1994)

По това време те са съответно президент на Палетинската автономия, външен министър на Израел, и министър-председател на Израел. Получават наградата за подписването на Мирното споразумение за Близкия Изток в Осло през 1993 г. Наградата предизвиква спорове- до 1988 г. Арафат, който ръководи Организацията за освобождение на Палестина, открито одобрява тероризма.

Надеждата от Осло много бързо се пречупва. През 1995 г. Ицхак Рабин е застрелян от студент ционист. От този момент препятствията пред близкоизточния мирен процес некъснато се увеличават. След Интифатада Ал-Акса Арафат изпада в немилост от страна на Вашингтон, които отказват да преговарят с него. Умира през 2004 г. Шимон Перес става президент на Израел през 2007 г. Прегорите обаче остават в мъртва точка.

Нелсън Мандела и Фредерик де Клерк (1993)

Лидерът на Националния африкански конгрес, който прекарва 27 години в затвора, и президентът на ЮАР от това време получават наградата за мирния край на апартейда. Мандела става първият чернокож президент на ЮАР през 1994 г. След напускането на поста през 1999 г. основава няколко неправителствени организации за борба със СПИН и бедността.

Де Клерк поделя властта с Мандела до 1996 г., след което се оттегля от политическия живот.

Анг Сан Су Чи (1991)

Лидер на опозицията в Мианмар, тя е наградена за нейната ненасилствена борба за демокрация и права на човека. Това е единствената носителка на Нобеловата награда за мир, която не е на свобода.

Михаил Горбачов (1990)

Обичан от Запада, мразен в Русия, Горбачов е награден за приноса си за края на Студената война. През 1996 г. прави втори опит да се върне в политиката като президент на Русия, но получава само 0.5% от гласовете.

Далай Лама (1989 г.)

Духвоният лидер на Тибет е награден за за постоянното му противопоставяне срещу употребата на сила по време на борбата на народа му за свобода. Той е изгонен от Китай през 1959 г. след неуспешен бунт и оттогава живее в Индия. Далай Лама остава „черната овца" за Пекин, докато сред тибетците авторитетът му е подронен от млад радикален лидер, инициирал най-големия тибетски бунт от две десетилетия. Тогава Далай лама заплаши, че ще се откаже от поста си държавен глава в изгнание, ако ситуацията излезе от контрол.

Майка Тереза (1979)

Наградена е „за подетата работа в борбата за превъзмогване на бедността и страданията, които също представляват заплаха за мира". Албанската монахиня пристига в Индия през 1929 г. на 19 години, заварвайки неописуема нищета. Без средства, тя успява да отвори училище в Калкута, в което преподава 20 години, и заживява сред най-бедните. Починала през 1997г., през 2003 г. тя е канонизирана за светица.

Хенри Кисинджър и Ле Дък Тхо (1973)

Ако е имало голям скандал при връчването на Нобелова награда за мир- това е тази. Двама от членовете на нобеловия комитет подават оставка в знак на несъгласие. Държавният секретар на САЩ и северновиетнамският делегат трябва да получат награда за Парижкото мирно споразумение. Кисинджър по това време едва е променил позицията си войната. Ле Дък Тхо отказва наградата, с обяснението, че мирът все още не е установен във Виетнам. Северен и Южен Виетнам продължават да се сражават до разбиването на Юга през 1975 г.

Мартин Лутер Кинг (1964 г.)

Той става най-младият носител на Нобелова награда за мир, получава я на 34 години заради борбата си срещу сегрегацията и за граждански права и ненасилие. През 1963 г. той произнася прочутата реч „Имам една мечта" води до издаване на закона, забраняващ сегрегацията. Луер Кинг е убит на 39 години през 1968 г.

Жан Анри Дюнан (1901 g.)

Създателят на Червения кръст е първият носител на Нобел за мир, получавайки я заедно с Фредерик Паси- основател на Френското дружество на приятелите на мира. Червеният кръст получава награда за мир през 1917, 1944 и 1963 г., с което Дюнан става единственият лауреат, получил няколко награди.