Най-големият IMAX екран в света ще дебютира в Германия тази седмица с премиерата на новия екшън за Джеймс Бонд „Смъртта може да почака“ (No Time to Die).

Гигантският екран в Traumpalast Multiplex в Леонберг ще счупи множество рекорди, когато отвори врати за обществеността в четвъртък.

Той тежи над 226 кг (рекорд за IMAX) и е с височина 21 и ширина 38 метра - по-широк от самолет Boeing 737.

Киното е специално построено за този колосален екран и може да побере 574 зрители. Гледането на филм в него ще бъде завладяващо преживяване, като публиката ще бъде изцяло заобиколена от „12-канална звукова технология, осигуряваща по-голям динамичен обхват и прецизност за най-добро потапяне в звука“, съобщава T+L.

LG предлага телевизор, който струва 1.7 млн. долараДиагоналът на екрана е с дължина от над 8 метра, а теглото на телевизора е около 1 000 кг

Екранът е толкова голям, че трябва да бъде нарисуван от роботизирана ръка, създадена специално за тази работа.

„IMAX в Traumpalast предефинира понятието „голям екран“, казва Рич Гелфонд, главен изпълнителен директор на IMAX.„ С Lochmann Filmtheaterbetriebe създадохме едно незабравимо кино изживяване, чрез което феновете наистина могат да се потопят в най-големите световни блокбастъри на най-големия екран в света."

Говорейки за блокбастъри, филмът за Джеймс Бонд е перфектен дебют за огромния екран. Лентата, която ще бъде по кината в световен мащаб на 8 октомври, е специално форматирана за IMAX и включва 40 минути изключителни кадри.

Няколко от сцените са заснети с филмовите камери на IMAX, което го превръща в първия филм на Бонд, използващ технологията. А това означава, че зрителите в Traumpalast ще могат да видят 26% повече картина от средния кинолюбител по време на тези избрани сцени.

IMAX не е единствената филмова компания, която играе роля в този филмд. Компанията за фотоапарати Leica наскоро пусна специална камера 007, която се предлага в комплект със собствен луксозен багаж.

А галерията Leica в Лондон в момента е домакин на изложба от снимки, направени зад кулисите на „Смъртта може да почака“.