Преходът на авиационната индустрия от витла към реактивни двигатели води до появата на нов вид двигател, наречен турбовитлов.

Това е турбинен двигател, който - вместо да генерира тяга от отработените газове, задвижва витло.

През 1955 г. Военно-въздушните сили на САЩ разработват експериментален изтребител, наречен XF-84H, произведен от Republic Aviation.

За задвижването му е избран турбовитлов двигател, даващ по-голяма тяга при по-ниски скорости, което пък означава по-бързо ускорение и по-кратки излитания.

Машината обаче дори на празен ход произвежда такъв шум, че той се чува на 40 км и може да предизвика гърчове. Ударните вълни са толкова мощни, че могат да съборят човек.

Ужасният рев на XF-84H му донася прякора Thunderscreech, разказва Amusing Planet.

Изпитанията на изтребителя налагат някои мерки за сигурност, каквито не се използват при останалите самолети. Оказва се, че пилотите не чуват нищо заради ужасяващия шум, включително и комуникационната система.

Заради ударната вълна пък служителите в контролната кула се налага всеки път да се крият под бюрата си и да се покриват с одеяла, за да не бъдат наранени при евентуално счупване на стъклата, въпреки че машината лети на далечно растояние.

Никой никога не е записвал децибелите на машината, явно страхувайки се, че измервателното устройство може да се счупи.

XF-84H никога не е харесван от военните и не само заради шума. Това е непрактична машина, явно неподходяща за бой.

Самолет не с прозорци, а с огромна гледка Как е възможно това?

Лин Хендрикс - един от тестовите пилоти, лети веднъж със самолета и отказва да го управлява отново. Безстрашният Ханк Бийърд сяда цели единадесет пъти в тази машина, като десет от тези полети завършват с принудително кацане.

В крайна сметка, никой не иска да има нещо общо със самолета. Скоро ВВС прекратяват проекта.

XF-84H обаче се смята за най-бързия самолет в света, задвижван с витло, като официалната му максимална скорост е 1078 км в час, въпреки че нито един от двата прототипа не преминава границата от 724 км в час.