Повечето хора свързват определението "индустриална революция" с 3D принтери и роботи, които заместват хората на поточните линии в заводите.

В днешно време сме свикнали да приемаме хладилниците и пералните за даденост, но преди 100 години те са изглеждали точно толкова футуристично, колкото самоуправляващите се автомобили днес, например.

С разпространението на масовото водоснабдяване по домовете и електрификацията в индустриалните общества от края на 19 и 20 век настъпват дълбоки социални и културни промени. Става възможно много от рутинните дейности в домакинството да бъдат поети от машини.

Битовите електроуреди елеминират необходимостта от готвене на открит огън или прекарване на часове в задачи - като чистене и пране. Машините оосвобождават една голяма част от ежедневието най-вече на жените, които по онова време са натоварени с основната домакинска работа.

Така те могат да се посветят на повече неща, които не са свързани с къщната работа - учене, хобита или кариерно развитие. По този начин те се превръщат в един от двигателите за създаването на това, което днес наричаме "средна класа".

Ето шест от най-важните изобретения, които променят коренно домакинската работа:

Хладилникът

В началото на 20 век хранителните отравяния са често срещан проблем. В Съединените щати, с индустриализацията на земеделието, хранителните продукти започват да изминават все по-дълъг път от фермата до магазина. А развалените стоки водят до различни заболявания - от ботулизъм до коремен тиф.

През 19 век охлаждането на продуктите се извършвало чрез добив и съхранение на суров лед. С увеличаването на консумацията и индустриализацията обаче този метод вече не бил ефективен.

Инженерите намерили начин да използват компресирани газове, които да захранват охлаждащи машини за нуждите на индустрията. През 1915 г. обаче Алфред Мелоуз от Форт Уейн, Индиана изобретява първия компактен хладилник за домашна употреба.

Неговата компания, която е аналог на съвременните стартъпи, се затруднява с изпълнението на всички поръчки и е закупена от президента на General Motors Уилям Дюрант. Той усъвършенства дизайна на хладилника и започва масово производство в Детройт.

Миялната машина

Американката Джоузефин Кохран изобретява първата домашна миялна машина, а идеята й хрумва от практични съображения. Тя установява, че при ръчното измиване на порцелановите сервизи за чай ръбовете им често се чупят. Затова тя решава да измисли устройство, което да върши тази работа вместо нейните прислужници.

"Ако никой не може да го изобрети, ще го направя сама", казва Кохран и през 1886 г. вече е готова с първия си прототип. За измиването на съдовете той разчита най-вече на силата на водната струя, а не на механичното почистване.

За създаването на прототипа й помага механика Джордж Бътърс, с когото заедно успяват да го сглобят в дома на Кохран в Шелбивил, Илинойс. На него тя отбелязва само инициалите си, а не цялото си име, за да не се разбира, че е жена.

През 1893 г. машината печели награда за най-добро механично изобретение на международното изложение в Чикаго. През 1898 г. Джоузефин Кохран отваря собствена фабрика, но моделите ѝ с цена от 300 долара по онова време са твърде скъпи за обикновените домакинства и нейни клиенти стават основно големите хотели и ресторанти.

Електрическите миялни машини стават достъпни за масова употреба чак след Втората световна война.

Пералнята

В началото на 20 век за повечето жени прането на ръка, простирането и прибирането на дрехите на семейството отнемало по един цял ден. Използвали се големи съдове с вряла вода и дъска за търкане.

В по-заможните семейства имало и центрофуги, които също се въртели на ръка и премахвали част от водата от прането, преди то да бъде простряно. Работата с тях обаче също изисквала сериозни физически усилия.

През 1907 г. Фредерик Мейтаг, който по онова време работел във фабрика за земеделско оборудване, решава да разработи продукт, който да разшири гамата на фирмата и да ѝ помогне да диверсифицира бизнеса си извън цикличната селскостопанска дейност.

Мейтаг изобретява ръчна перална машина, чиято цел била да облекчи живота на домакините. През 1911 г. той намира начин устройството да се задвижва от електрически или бензинов двигател. Първата автоматична пералня Gyrofoam, която използва въртящ се барабан за изпиране на дрехите, е пусната на пазара през 1922 г. Малко след това се появяват и първите сушилни за пране.



Прахосмукачката

Почистването на прахта от домовете в миналото ставало със старомодната метла и тупалката за килими и черги. През 1869 г. американецът Айвс Макгафи изобретява уред, задвижван с ръчен механизъм, който създава вакуум и събира прахта от различни повърхности.

Следващото поколение прахосмукачи вече се задвижват от бензинови мотори, но са толкова големи, че се налагало да бъдат превозвани по улиците с конски каруци. Една от тези машини на име Духащия Били (Puffing Billy) била използвана за почистване на Устминстърското абатство в Лондон преди коронацията на британския крал Едуард VII през 1911 г.

Модерните прахосмукачки, задвижвани от малки електромотори, се появяват в началото на 20 век благодарение на американския изобретател Джеймс Мъри Спанглър. Неговият патент през 1908 г. е закупен от неговата братовчедка Сюзън и съпруга ѝ Уилям Хувър. Така на бял свят се появява една от първите марки за битови електроуреди Hoover.

Електрическата ютия

Трудоемкият процес на гладене на дрехите с нагряване на тежки метални предмети на огнището понякога отнемал на домакините повече време от самото пране. Това била и причината, поради която много инвеститори и изобретатели търсели начин да автоматизират този процес, чувствайки огромната пазарна ниша.

Първият патент за електрическа ютия е запазен от Хенри Сийли от Ню Йорк през 1882 г. В следващото десетилетие уредът е усъвършенстван на няколко пъти, като се появява възможността потребителите да избират степента на нагряване, така че да се избегне рискаот изгаряне на тъканите.

Изобретателката Сара Бунн пък превръща ютията в още по-удобна вещ, след като разработва и патентова дъската за гладене. През 1892 г. тя става една от първите чернокожи американки, получила патент за свое изобретение.

Електрическият миксер

Всеки, който се е опитвал да меси хляб или да разбива яйца на ръка, знае колко трудна може да е подобна задача и колко усилия може да си спести с помощта на един обикновен миксер. Първите подобни устройства, задвижвани механично, се появяват на бял свят още в края на 19 век.

През 1884 г. изобретателят Уили Джонсън прави следващата стъпка в разработката им, като създава различни допълнителни приспособления, с които може да се променя скоростта на въртене на миксера, както и неговите накрайници, в зависимост от сместа, която трябва да се разбърква.

А в началото на 20 век, с разширяването на масовата електрификация, се появява и електрическият миксер на Руфъс Ийстман. Той се превръща в един от най-популярните битови електроуреди.