Шестима души, които забогатяха по време на Голямата депресия

Когато Голямата депресия е в разгара си през 1933 година, безработицата в САЩ надвишава 20%, а брутният вътрешен продукт на страната се е сринал с 30%, повечето хора търпят огромни финансови загуби.

Това обаче далеч не важи за всички. Някои бизнес магнати като Уилям Боинг и Уолтър Крайслер всъщност успяват да увеличат богатството си по време на икономическата криза през 30-те години на миналия век.

Благодарение на възхода на авиацията Боинг успява да изгради вертикално интегрирана бизнес империя, която, освен че произвежда самолети, извършва и въздушни превози на пътници и товари.

Крайслер пък реагира на кризата с мащабна оптимизация и съкращаване на разходите. Достъпните модели на компанията и позволяват да увеличи пазарния си дял за сметка на конкуренцията.

Тези два примера не са единствените изключения от общата мрачна картина през този исторически период. Електронното издание History.com припомня за още шестима души, които натрупват своите богатства именно по време на Голямата депресия.

Джоузеф Кенеди

Джоузеф Кенеди Старши натрупва милиони от борсови сделки на все още слабо регулирания капиталов пазар през 20-те години на миналия век. Той се възползва и от "сенчести" практики като търговия с вътрешна информация и различни пазарни манипулации.

Впоследствие той използва натрупаното на борсата състояние, за да се превърне в магнат на киноиндустрията. През 1926 година той придобива едно фалирало студио в Холивуд, успява да консолидира няколко продуцентски компании, които произвеждат евтини филми, увеличава тяхната ефективност и ги продава с голяма печалба.

До 1931 година, когато излиза от този бизнес, Кенеди е натрупал над 5 милиона долара.

И докато повечето инвеститори губят всичко на борсата през 1929 година, той успява да излезе от кризата по-богат от всякога. Усещайки, че акциите на повечето компании са силно надценени, той продава целия си портфейл още преди пазарния срив и започва да открива т. нар. "къси" позиции, очаквайки скорошния крах на индексите.

След края на Сухия режим в САЩ Джоузеф Кенеди Старши, който е баща на бъдещия американски президент Джон Кенеди, става единствения официален вносител на шотландско уиски и британски джин в САЩ. Тази монополна позиция му осигурява ръст на богатството от 4 милиона долара през 1929 година до 180 милиона долара през 1935 година.
 

 

 

 

 

Вижте тази публикация в Instagram.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Публикация, споделена от American Royalty (@simplykennedys)

 

Джон Пол Гети

Петролният магнат Джон Пол Гети се придържал към една проста бизнес формула: "Купувай, когато всички останали продават и продавай, когато всички останали купуват". Първият си милион той натрупва в петролната индустрия през 20-те години на миналия век, а в края на десетилетието, когато цените на акциите започват да падат, Гети купува от паникьосаните борсови спекуланти книжата на петролните компании, а също и недвижими имоти буквално на безценица.

Целта му е да изгради империя, която да се конкурира с тази на Джон Рокфелер. Гети придобива Pacific Western Oil Company и голямо количество от акциите на Tide Water Associated Oil Company, която по това време е деветият най-голям петролен производител в страната. Той ги купува на цена от 2.12 долара за брой, а пет години по-късно тя вече е над 20 долара.

Мей Уест

Голямата депресия дава сериозен тласък на американската киноиндустрия, тъй като тя осигурява на американците достъпна и сравнително евтина форма на забавление в иначе трудните и мрачни времена.

Актрисата Мей Уест се превръща в една от звездите на ранното американско кино. Преди да се появи на големия екран през 1932 година на 39-годишна възраст, Уест участва в различни представления на театралната сцена в Бродуей.

През 1933 година продуцентската компания Paramount Studios, която тогава се намира на ръба на фалита, наема Мей Уес тза главната роля във филма "She Done Him Wrong", който представлява киноадаптация на нейната собствена пиеса "Diamond Lil". Успехът на филма е толкова голям, че променя изцяло финансовата съдба на Paramount, както и тази на Уест, разбира се.