Суша, обградена от водата от три страни.

Това е географското определение на понятието нос.

Българското Черноморско крайбрежие може да се похвали с 11 носове.

Това са Акин, Арапя, Галата, Емине, Калиакра, Карталбурун, Колокита, Маслен нос, Сиврибурун, Черният нос и Шабла.

Днес ще ви представим пет от тях:

Емине

Разположен на 79 км южно от Варна и на 54 км северно от Бургас, Емине разделя българското Черноморие на Северно и Южно.

Носът представлява 60-метрова скала, спускаща се почти отвесно към разпенените води, които се блъскат в стотиците стърчащи скали. Те и техните подводни посестрими са пръснати на повече от 250 метра навътре в морето.

Изключително опасен за плавателните съдове, Емине е заобикалян отдалеч от моряците, а на носа му е разположен фар. Легендата разказва, че някога негов пазач имал много красива дъщеря. В нея се влюбил преминаващ моряк, който й обещал да се върне. Когато не го направил, момичето се хвърлило от носа и водите около него станали пурпурночервени.

В района на Емине днес има останки от средновековен манастир, както и от крепостта Емона.

Калиакра

Това е най-популярният български нос. Намира се на 70 километра североизточно от Варна и е вдаден 2 км навътре в морето. Високите му 70 метра скали се спускат отвесно към морето, а вълните са издълбани в тях множество пещери и арки, до които може да се стигне само по вода.

В древността на носа е разположена столицата на цар Лизимах - един от наследниците на Александър Македонски и управител на Тракия. Той криел в пещерите край него невероятни съкровища, заграбени още при походите срещу Персия.

На най-голям разцвет Калиакра се радва през втората половина на 14 век, когато е столица на Карвунското деспотство, управлявано от българските владетели Балик и Добротица. Това е мощен средновековен град със собствени монети, а крепостта е църковно средище.

Легендите разказват, че бягайки от османските поробители, 40 български девойки завързват косите си една за друга и се хвърлят в морето. Една от тях била Калиакра, на която е кръстен носът. Днес в началото на нос Калиакра е разположен обелиск в тяхна памет, наречен „Портата на 40-те девици“.

Според друга легенда Свети Никола бягал от турците и земята под краката му непрекъснато се удължавала, за да му даде шанс да се спаси. Той обаче бил заловен, а на мястото днес има параклис, символ на гроба му.

Калиакра е една от първите защитени територии у нас, обявен за природен резерват през 1941 г. Това е единственото място в България, където се срещат степни тревни съобщества (степта Калекайря). През 1981 г. в морските пещери под носа все още се среща тюленът-монах, който днес вече се води за изчезнал.

В района могат да се наблюдават делфини, аристотелеви корморани, папуняк и други редки животински видове. Днес на носа са разположени музей, ресторант, морски фар, морска радиолокационна станция, както и метеорологична станция.

Маслен нос

Това е най-източната част на Странджа, вдадена навътре в морето в близост до Приморско. Районът е населен от дълбока древност, а на бреговете на Ропотамо се е намирал град Ранули.

Изграден върху хълма Лъвската глава, той е надвиснал над плажа и езеро Аркутино. В близост до него е светилището Бегликташ, за което археолозите смятат, че е изградено от племето на скримианите, известни като едни от най-добрите металурзи в пределите на Древна Тракия.

Легендите разказват, че множество кораби, превозващи зехтин, се разбивали в острите скали на носа, заради което той носи подобно име. Други пък твърдят, че районът бил обитаван от пирати, които палели огньове, за да примамят корабите към острите подводни капани и да ги оберат след разбиването им.

Голяма част от Маслен нос влиза в пределите на защитена територия, а в скалите преди години намирали убежище тюлени, които днес се водят за изчезнал вид у нас. На Маслен нос виреят едни от малкото диворастящи кактуси в страната.

Вековна история и романтични легенди разказва този български носСтолетия наред заливът на Калиакра предлага спокойно убежище за корабите, търсещи спасение от разбунтувалите се води на морето

Сиврибурун

Отбелязващ границата между България и Румъния, това е най-северният нос на българското Черноморие. Името му на турски означава "остър нос". Най-близките населени места са българското село Дуранкулак и румънското Вама веке.

Скалите на носа се издигат на около 20 метра над морето, а върху него насип, който съществува и до днес, е служил за ориентир за корабите през 17, 18 и 19 век. След него се простира акациева гора, която е сериозно оръжие в борбата срещу ерозията в района.

Шабла